Велизар Шаламанов определи потопяването на търговския кораб като стратегически удар и призова държавата да поиска подкрепа от НАТО и да изнесе ясно отговора пред обществото.
Президентът Йотова отхвърли политизирането на темата за морската сигурност след заседанието на КСНС, но според бившия зам.-външен министър българските служби разполагат с информация, с каквато са успели да се сдобият, и обществото има право да получи отговори, за да подкрепи действията на правителството.
Критика към КСНС и призив за прозрачност
Шаламанов остро постави под въпрос резултатите от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност: „Трябва да се даде ясен отговор, с ресурсите на държавата, но и с помощта на съюзниците на НАТО, които разполагат с много повече възможности в разузнаването. И на базата на честни отговори да бъде постигнато съгласие, тъй като това е смисълът на КСНС. Той не постигна целите, които му е поставила Конституцията. Няма ясен отговор на въпросите кой е противникът, кои са съюзниците и каква е заплахата, която отразим.“
От думите му следва категоричен извод: при липса на резултат от КСНС решенията трябва да се търсят в парламента. По-нататък Шаламанов настоя, че обществото трябва да знае подробностите, за да може да разбере и подкрепи държавните действия.
Разузнавателният капацитет и обмен на информация
Шаламанов напомни, че България разполага с въздушно и морско разузнаване, агентурно разузнаване и разузнаване от открити източници. „Ние участваме в разузнавателните мрежи за обмен на информация в НАТО и ЕС. Имаме споразумение с Украйна, което ни позволява много по-тясно взаимодействие с Украйна, и тези инструменти трябва да се ползват,“ каза той и добави, че разсекретяването на документи върви по реда, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация и зависи от съставителя на документа.
Шаламанов подчерта, че българските служби, като част от разузнавателната общност на НАТО и ЕС, „имат достатъчно детайлна информация“. Той припомни, че по време на евакуацията от Близкия изток по време на служебното правителство службите са работили „брилянтно“ и са имали много точна информация „ден по ден и час по час в един отдалечен от нас регион“.
НАТО, член 4 и международни консултации
За възможни следващи ходове Шаламанов посочи две основни направления: работа през парламента и незабавни консултации в рамките на НАТО. „Една възможна стъпка е парламентът, но друга много важна стъпка е консултация в рамките на НАТО, тъй като за това има Северноатлантически съвет, за това има член 4 във Вашингтонския договор. Има основание този член да бъде задействан, тъй като не става въпрос за някакъв инцидент, а става въпрос за стратегически удар, който цели да блокира търговската дейност в Западното Черноморие.“
Той описа удара като „пряка икономическа заплаха“, която носи и военни последици, и може да провокира нова ескалация на руската агресия към Украйна с последващи бежански вълни и проблеми за сигурността и икономиката на Европа.
Кой е знаел и кой трябва да бъде информиран
Шаламанов посочи, че данните за товарите на търговските кораби не би следвало да бъдат тайна: „Всички тези търговски кораби подлежат на регистрация. В Бургас има координационен център, който поддържа информация за всеки кораб, който влиза в Черно море и пътува там. Информацията се обменя между страните.“
Той направи логическия извод, че ако руски разузнавания са имали данни за превоз на оръжия, то разузнаванията на България, на САЩ, на Великобритания и на Турция също би трябвало да знаят. „Ние също трябва да бъдем уведомени и ако това е наистина риск или заплаха, то трябва да бъде предотвратено,“ категорично заяви бившият заместник-министър.
Ниво на взетото решение и оценка на операцията
Шаламанов изтъкна, че решението да се потопи търговски кораб в изключителната икономическа зона на страна член на ЕС „е взето на много високо ниво“. Той критикува начина, по който е приключила операцията по потъналия кораб, като я определи като прекалено бързо прекратена и предупреди: „Има риск за националната сигурност, тя вече се реализира като икономическа заплаха“.
Тонът на изказванията му е ясен: държавата трябва да изиска помощ и ясни отговори — както от собствените служби, така и от съюзниците в НАТО и партньорите в региона — за да защити търговските интереси и националната сигурност.