Студентска мобилизация среща властта на Александър Вучич в решаващия вот на 25 октомври. Новата „Студентска листа“ и стратегията на оттегления президент правят изборите залог за посоката на страната.
Вучич променя правилата
На 27 септември Александър Вучич подаде оставка от президентския пост – седем месеца преди края на втория си и последен конституционен мандат. Без право да се кандидатира отново за държавен глава, доминиращият лидер от 2014 г. досега поведе листата на Сръбската прогресивна партия (SNS) с явната цел при мнозинство да заеме отново премиерския пост, който заемаше преди встъпването си в президентската власт през 2017 г. Тази маневра създава прецедент и променя предизборния хоризонт.
„Вотът ще бъде тест не само за личното политическо дълголетие на Вучич, но и за устойчивостта на цялата властова система, градена под негово ръководство повече от десетилетие. За първи път обаче статуквото среща сериозен отпор, роден извън традиционните опозиционни партии.“
От трагедията в Нови Сад до политическата мобилизация
Началото на общественото вълнение бе 1 ноември 2024 г., когато срутване на бетонната козирка на гарата в Нови Сад отне живота на 16 души. Сградата бе наскоро обновена като част от държавна програма за модернизация на железопътната мрежа. „Инцидентът бързо се превърна в символ на дълбоките проблеми при възлагането и надзора на големите инфраструктурни проекти. Опозицията и протестиращите обвиниха властите в непрозрачни процедури, корупция и партиен клиентелизъм.“ Разследването обхвана високопоставени служители и надзорници, а студентските бдения и блокади се разраснаха в национални демонстрации.
Политическият израз на това недоволство е „Студентска листа“ (Studentska lista) — обединение от университетски преподаватели, експерти и млади активисти, повечето без партиен опит. Основните им послания са спазване на конституцията, върховенство на закона и отчетност на институциите. Движението привлича гласоподаватели от целия политически спектър, което го прави трудно за класическо категоризиране.
„За пръв път виждаме реална електорална сила, която притежава потенциала да оспори превъзходството на Вучич „, коментира пред TO VIMA International Edition Йоанис Армаколас, доцент по сравнителна политология за Югоизточна Европа в Университета на Македония и старши изследовател във фондация ELIAMEP. Той обаче предупреждава: „Политическата промяна остава изключително трудна задача дори когато признаваме, че след толкова години на сцената излиза силен претендент„.
Външнополитическите дилеми
Движението не носи единна визия за геополитиката. „Тази хетерогенност показва, че основният двигател на движението е отхвърлянето на модела на управление на Вучич, а не непременно консенсусът за геополитическата ориентация на Белград.“ Ако „Студентска листа“ спечели, ще трябва да заеме ясни позиции по отношенията с Русия и бъдещето на сръбската дипломация.
Отношенията с Москва са вкоренени в исторически, културни и религиозни връзки и в руската дипломатическа подкрепа по казуса Косово. „Въпреки че подкрепя териториалната цялост на Украйна, Сърбия твърдо отказва да приеме санкциите срещу Русия – ключов пример за политиката на лавиране на Вучич.“ В същото време Пекин е основен икономически партньор: инвестиции в инфраструктура, минно дело и индустрия бяха укрепени след визитата на Си Дзинпин през 2024 г. и подписването на споразумение за свободна търговия.
Ключов вътрешен и външен възел остава Косово. „Големият проблем на Сърбия остава въпросът за Косово“, подчертава Армаколас. След обявената независимост през 2008 г. Белград отказва да я признае; пет държави членки на ЕС — Гърция, Кипър, Испания, Румъния и Словакия — също не признават Прищина. От 2011 г. Брюксел води диалог, а постигнатото през 2023 г. споразумение обвърза европейския напредък на Сърбия с изпълнението на ангажиментите към Косово.
Гръцки интерес и регионални зависимости
Развитието в Белград е важен фактор за Атина. Гърция и Сърбия имат стратегическо партньорство от 2019 г. и работят по проекти в енергетиката, сигурността и инфраструктурата. „Западните Балкани са в сърцето на Европа, а Сърбия е в центъра на Западните Балкани“, заяви гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис по време на визитата си в Белград. Търговският обмен между страните е близо 830 млн. евро, а гръцките преки инвестиции са около 330 млн. евро за 2024 г.
Приоритетите включват жп коридора Солун – Скопие – Белград и енергиен диалог: Сърбия получава количества газ чрез плаващия LNG терминал в Александруполис, а Гърция развива Вертикалния газов коридор и междусистемните връзки през България и Северна Македония. Септември 2025 г. бе подписан меморандум за гръцка експертна помощ в преговорния процес на Сърбия преди очакваното председателство на Гърция в Съвета на ЕС през 2027 г.
Пътища и препъни-камъни към ЕС
Европейският път на Белград е дълъг: молба за членство е подадена през 2009 г., статус на кандидат през 2012 г., преговори започнаха през 2014 г. ЕС е доминиращ търговски партньор — през 2024 г. участва с 58,3% от външнотърговския оборот, а европейските инвестиции между 2010 и 2024 г. са близо 56% от преките чуждестранни вложения (около 24 млрд. евро). Брюксел е и най-големият донор на финансова помощ за Сърбия.
Армаколас предупреждава, че движението към ЕС трудно ще напредне без решение по Косово и промяна в общественото мнение: „Сръбското общество изобщо не е подготвено за подобна стъпка. За да разрешите такъв проблем, трябва да работите с общественото мнение. В Сърбия се случва точно обратното.“ Дори при смяна на управлението, историческите връзки с Москва и икономическите интереси на Китай ще ограничават възможността за бърз завой във външната политика.