Стан Вавринка сложи официален край на своята кариера в АТР Тур във вторник по време на надпреварата в Базел. Швейцарецът си тръгва с три титли от Големия шлем, 16 трофея в тура, 590 победи и върхово 3-о място в световната ранглиста.
В избрания от себе си тон Вавринка обясни принципа, с който е играл през две десетилетия: „Не зависи от мен как ще ме помнят. Всеки има своя гледна точка за изминалите 20 години. За мен единственото важно бе да дам абсолютно всичко от себе си, да нямам никакви съжаления и винаги да се боря на сто процента във всеки мач. Правех го от уважение към себе си, към съперника, турнира, феновете и към всички останали. Това бе моят водещ принцип над две десетилетия, а това е и единственият начин да напуснеш спорта – с чиста съвест и без съжаления“, сподели той пред официалния сайт на АТР.
Ключовите мигове и шампионските победи
Един от най-ярките епизоди в кариерата му остава триумфът на Ю Ес Оупън през 2016 г. На 31 години, под тежестта на очакванията и с усещането, че това може да е последният шанс за нов „мейджър“, Вавринка се вслуша в наставника си Магнус Норман и победи Новак Джокович в четири сета. Победата направи Стан най-възрастния шампион в Ню Йорк в Оупън ерата към онзи момент. Любопитно е, че във всичките си три финала от Големия шлем швейцарецът побеждаваше действащия номер едно в света.
За напрежението преди финала Вавринка припомни: „Беше изключително напрегнат момент, както често се случва в спорта. Бях много нервен преди финала, но проведох страхотен разговор с Магнус. Той ми помогна да преодолея напрежението, да се концентрирам върху настоящия миг и да не мисля за крайния изход“, признава Вавринка.
Човекът извън корта – оценка от близките
Дългогодишният му треньор Магнус Норман, който остана до Вавринка до заключителния му сезон през 2026 г., акцентира не толкова върху титлите, колкото върху характера: „Той е човек, с когото просто ти се иска да седнеш и да изпиеш една бира – затова е толкова обичан по целия свят. Никой в тура не може да каже лоша дума за него. Стан се отнася абсолютно еднакво с шофьора, камериерката в хотела, децата, които подават топките, и водача в световната ранглиста. За него статусът няма значение. Това е нещото, което най-силно ме впечатли у него“, заяви Норман.
Младите състезатели също усещат влиянието му. Матео Беретини, който се срещна с Вавринка в първите кръгове на Уимбълдън и Ю Ес Оупън през сезона, разказа за разговор в Монте Карло: „Винаги ме е подкрепял искрено. Всеки път, когато разговаряхме, ми предаваше ценен опит и най-вече любов към играта. Личи си колко силно обичаше да се състезава. В Монте Карло ми сподели, че най-силната година в кариерата му е била, когато е навършил 30. Това ми вдъхна увереност, че не съм стар и все още мога да постигам големи резултати“, разказа Беретини.
Лоренцо Музети, който спомня дебютната си победа в тура в Рим през 2020 г., също отдава респект: „Той беше моят първи съперник, когато записах дебютната си победа в тура на АТР в Рим през 2020 година“, с уважение си спомни италианският тенисист за шампиона от Лозана. „За мен беше изключително красив старт на кариерата да се изправя срещу съперник като него. Израснах, боготворейки го. Той бе един от кралете на бекхенда с една ръка. Беше специален момент да изляза на корта срещу него, а победата над такъв опонент бе още по-значима.“
Статистика и оставено наследство
Дълголетието на Вавринка е подкрепено и от цифри: той има най-много победи на ниво АТР след навършване на 40 години от създаването на тура през 1990 г. – 12 победи (2025-2026 г.). На второ място е Иво Карлович с 9 победи (2019-2021 г.), а трети е Джими Конърс с 8 победи (1992-1995 г.).
Емблематичният бекхенд с една ръка остава неговият визуален печат в играта – удар, който заедно с Роджър Федерер запази магията на този класически елемент и вдъхнови следващото поколение, сред което Лоренцо Музети и 19-годишният Хенри Бернет.
Бернет, който тренира редом с Вавринка и през 2025 г. бе негов партньор в надпреварата на двойки в Гщаад, и който спечели юношеската титла на Откритото първенство на Австралия през 2025 г., оценява помощта на ветерана: „Стан направи невероятна кариера, категоричен е Бернет. Ако се замислим, да имаме швейцарски тенисист с три титли от Големия шлем, който постоянно е в топ 100 на света, е огромен повод за гордост. Всяка обща тренировка с него беше безценен опит. Усеща се колко силно иска да помогне на нас, по-младите, за да направим успешна крачка към елита на мъжкия тур.“
С оттеглянето си Вавринка оставя в архивите не само титлите и числата, а и образа на играч, който изигра всеки мач с отдаденост, скромност и уважение – наследство, което ще живее чрез младите таланти, на които той предава своите уроци.