Стан Вавринка изгради своята слава като играч, който излиза най-силен в най-важните мачове – и доказателствата са категорични в периода 2014-2016 г. Три победи в три финала на турнири от Големия шлем и един Мастърс, всички срещу членове на „Голямата тройка“, оформят една от най-редките серии в модерния тенис.
В рамките на тези три години швейцарецът записа 11 поредни победи във финали на професионалния тур, включително първата си титла от Големия шлем и два последващи шлема, а също и един Мастърс. Тези четири мача за трофей – срещу Рафаел Надал, Новак Джокович (два пъти) и Роджър Федерер – остават най-значимото наследство от този период.
Australian Open 2014 – първият шлем
Вавринка побеждава Надал с 6:2, 6:2, 3:6, 6:3
Първият му финал в турнир от Големия шлем протече по неочакван начин за мнозина – Вавринка пристигна спокоен и уверен, след драматичен петсетов четвъртфинал срещу Новак Джокович и четирисетов полуфинал срещу Томаш Бердих. „За мен финалът беше много по-лесен от полуфинала. Честно казано, чувствах се по най-добрия възможен начин“, спомня си Вавринка през 2025 г. в подкаста „Nothing Major“. „Бях изключително развълнуван, но в положителния смисъл. Изобщо не бях нервен. Знаех, че играя най-добрия си тенис. Дори да загубех финала срещу Рафа, това пак щеше да бъде невероятен турнир за мен.“
Швейцарецът поведе с два сета, докато Надал страдаше от проблеми в гърба. Когато напрежението започна да бушува, Вавринка призна: „Започнах да се изнервям по време на мача, когато Рафа получи проблемите с гърба. В онзи момент погледнах надясно, видях трофея и си казах: „О, може би ще успея да го отнеса у дома.“ Точно тогава започнах да изпитвам напрежение. Преди мача просто се наслаждавах на момента.“
Надал върна третия сет, но Вавринка устоя, стигна до ключов пробив за 5:3 с печеливш форхенд и закри мача с гейм на нула при свой сервис. След финала той каза: „Все още си мисля, че сънувам“.
Ролан Гарос 2015 – край на доминацията на Джокович
Вавринка побеждава Джокович с 4:6, 6:4, 6:3, 6:4
В Париж Вавринка прекрати серия от 28 поредни победи на Джокович и принуди своето име в спора за най-високите отличия. По-бавните условия на „Филип Шатрие“ не успяха да спрат мощния му стил от основната линия – 60 печеливши удара за швейцареца очертаха контрола му над мача. „Това със сигурност беше един от най-добрите мачове в кариерата ми, ако не и най-добрият“, каза той след двубоя. „Атмосферата на корта беше невероятна и изпитах емоции, каквито никога преди не бях усещал.“
В решителните моменти Вавринка демонстрира класа – спаси точки, реализира два великолепни минаващи бекхенда и превърна първия си мачбол в трофей след спорен аут/ас момент, преди да изригне от радост и да хвърли ракетата си във въздуха.
По-късно този турнир остана в спомените и с характерните карирани шорти на Yonex. В разговор през 2020 г. Новак Джокович пошегува: „Надявам се, че си изгорил онези шорти!“, а Анди Мъри добави: „Бяха ужасни!“
US Open 2016 – потвърждение на класата
Вавринка побеждава Джокович с 6:7(1), 6:4, 7:5, 6:3
На „Артър Аш“ Вавринка затвърди репутацията си на играч за големите сцени, реализирайки 46 печеливши удара и запазвайки хладнокръвие под ярките светлини на Ню Йорк. „Това е невероятно. Дойдох тук без целта да спечеля турнира, но всеки път, когато излизах на корта, се опитвах да спечеля конкретния мач“, заяви той след финала и повтори философията си в подкаста „Nothing Major“.
Пътят му до финала мина през спасяване на мачбол срещу Даниел Еванс в третия кръг, след което Вавринка спечели четири последователни мача в четири сета. В решителните мигове той вдигна нивото при 5:5 в третия сет и в крайна сметка отговори категорично на всички опити за обрат от Джокович. След мача сърбинът призна: „Днес напълно заслужаваше тази победа. Ти беше по-смелият играч в решаващите моменти.“
Тези четири победи – Australian Open 2014, Ролан Гарос 2015, US Open 2016 и Мастърсът в Монте Карло срещу Роджър Федерер – съставляват безкомпромисна серия, която затвърди имиджа на Вавринка като „човек за големите мачове“. Всичките му четири трофея в този период бяха завоювани срещу представители на Голямата тройка – рядко постижение в съвременния професионален тенис.