Роберто Манчини проведе радикална трансформация в националния отбор, базирана на пет стратегически решения, които вече дават резултат: Италия победи Франция с 3:1 и отбеляза предишни успехи срещу Турция, изкачавайки на първото място в групата. Очаква се решаващото гостуване в Брюксел срещу Белгия – едно равенство ще е достатъчно за класиране на 1/4-финалите на Лигата на нациите, след като в първия двубой „адзурите“ загубиха с 0:2.
Бърза корекция след загубата от Белгия
Съставът беше същият по брой, но различен по съдържание – нови имена, промени в позиции и по-уверена игра. За кратко време защитата бе преобразена: Кайоде влезе на мястото на Ди Лоренцо и донесе свежест, а двойката Скалвини-Бастони изглеждаше по-солидна в сравнение с предишната комбинация Манчини-Копола. В средата на терена Тонали зае ролята на пивот пред отбраната – позиция, в която опитът му може да влияе най-силно. Атаката бе централизирана около Пио Еспозито като безспорен титуляр, с постоянна ротация на четири крила, осигуряваща интензивност през всички 90 минути.
Нова философия: защита не като страх, а като управление
След поредното отпадане в квалификациите за Световното Италия спря да играе страхливо. Защитата вече не е пълно затваряне и чакане – тя е управление на ситуации без топка и мигновени контраатаки. Това бе видимо в двубоите с Турция и Франция: „скуадрата“ два пъти изоставаше срещу Франция и два пъти изравняваше, демонстрирайки реакция и характер. Против Белгия подобен обрат не се случи, но промяната във философията вече е явна.
Младежка вълна и радикална ротация
Революцията включи масово доверие към младите: Кайоде, Палестра, Лули, Аханор, Гиларди, Леони и Палма бяха въведени в проекта, някои още като юноши. В средата Романо остава част от плана, а Иса Думбия е третият/четвъртият титуляр – почти лукс на резервната скамейка, където е и Писили. В списъка за атаката са Колеошо, Сисе, Зома, Инасио, Либерали, а също и Касано, Лонтани, както и по-зрелите, но свежи Себа Еспозито и Вергара. От Раймондо до Бартесаги, от Антенучи до Ехатор – наборът от опции е широк и динамичен.
Възстановени резерви като втори мотор
Към младежите се добавя друга сила – играчи, които Манчини върна на нивото им. Давиде Фратези преживя възраждане след години на чакане на резервната скамейка в Интер; трансферът в Лацио и повикването в националния превърнаха ролята му в атакуващ полузащитник. Камбиаги, който бе изгубил място в клуба и националния, днес е решаващ по фланга като втори нападател, участващ и в двете фази. Николо Фаджоли, също смятан за изгубен, стана титуляр в Турция и във Франция – той не е Верати, но притежанието му на топката е ценно.
Следващите имена и статистическа нотка
В следващите карти за включване фигурира Николо Дзаниоло, при решаване на личните проблеми; Федерико Гати с право се завърна; Самуеле Ричи, който бе извън проекта след Спалети; и обсъждането около Федерико Киеза остава отворено. Статистически акцент: Francesco Pio Esposito е първият играч с поне 8 гола в първите 14 мача с екипа на Италия от времената на Christian Vieri (8 между 1997 и 1998).
Простота, яснота и единна система
Манчини демонстрира директност и яснота в указанията – модел, който отсъстваше при предишни периоди, когато различните схеми понякога пращаха подсъзнателни послания на страх. Сега посланието е обратното: играем активна, настъпателна футболна мисъл срещу всеки съперник – от Молдова до Франция. Мениджмънтът включва и ротация, която дава шанс на всички да се чувстват почти титуляри; Иса Думбия или Вергара влизат и моментално вкарват синхрон с останалите. Резултатът е устойчива възходяща тенденция, която Манчини консолидира с проста, но ефективна система.