ПБ апелира денят на завръщането на тленните останки на цар Самуил да обедини българите, а не да провокира политически разделения. Декларацията бе произнесена от депутатa Васил Горанов от „Прогресивна България“ (ПБ) по повод предстоящото пренасяне на останките у нас.
Васил Горанов описа събитието като мост към миналото: ден, в който повече от 1000 години изглеждат по-малко разделени от времето и по-близки до съвременната ни памет. Според него в момента страната ни е призвана да запази достойнство при връщането на историческата фигура, чието име и съдба са преплетени с българската държава.
Паметта като задължение
Горанов подчерта, че от историята на Самуил извира и предупреждение: нищо не е вечно. „Той отбеляза, че Самуиловата история ни припомня и нещо друго – че нищо не е вечно: нито властта, нито короната, нито човешкият живот. И камъкът се руши, и дворците изчезват, и армиите се разпускат, но има нещо, което остава – паметта.“ Този аспект стои в основата на призива на депутата – да се превърне историческото събитие в общ национален акт на спомняне.
Историята като обща отговорност
В изявлението си Горанов очерта историята не само като хроника на войни, но и като урок за устойчивост и лична отговорност. „Когато се вгледаме по-дълбоко в живота на цар Самуил, разбираме, че неговата история не е само история за война, тя е история за избора да устоиш, да останеш, когато е трудно, да продължиш, когато пътят изглежда затворен, да носиш отговорност, когато никой не може да я носи вместо теб,“ каза народният представител. Тази перспектива поставя фокуса върху символиката на завръщането — не ритуал към миналото, а акт, който говори на живите.
Горанов е категоричен, че историческото събитие трябва да бъде извън политическите спорове: „Няма значение от коя страна на тази зала стоим. Няма значение какви са политическите ни убеждения. Пред историята всички ние сме наследници и всички ние сме длъжници на онези, които са били преди нас, и длъжници на онези, които ще дойдат след нас,“ посочи той.
Ден на памет, не на разделение
В центъра на декларацията прозвуча ясен призив към общество и политици да реагират с уважение и единство. В думите на Горанов намери място и категоричната формулировка: „Затова днешният ден не трябва да бъде ден на разделение, той трябва да бъде ден на памет, ден, в който да кажем: „България помни“. България помни своите герои, България помни своите трагедии, България помни своите победи, помни и онези, които историята пък е оставила без име, защото народът, който помни само победите си, помни само половината от своята история, а народът, който помни и болката, познава и себе си“, заяви Горанов.
С тези думи той призова за признание както на славните моменти, така и на болката в миналото — част от цялостната национална памет, която прави обществото по-пълно и по-автентично.
Символичното и практическото
Горанов напомни, че цар Самуил оставя след себе си спомен за епоха, в която България е водила борба за оцеляване, но също така рисува образа на владетел, чиято съдба е тясно свързана със съдбата на държавата. Това, по думите му, превръща връщането на тленните останки не в просто ритуално действие спрямо историческа фигура, а в изпълнение на дълг към живите — към настоящите и бъдещите поколения.
Декларацията завърши с личен, емоционален поздрав към завърналия се владетел: „Добре дошъл у дома, царю Самуиле, земята, която някога си защитавал, отново те приема. Да пребъде България“, завърши декларацията депутатът от „Прогресивна България“.