При честването на 65-ата годишнина от германско-турското споразумение канцлерът Фридрих Мерц възприе миграцията от Турция като ключов фактор за модернизацията на Германия и за промяната в обществото.
В реч пред участниците Мерц заяви директно: „Турските гастарбайтери, както жени, така и мъже, помогнаха за изграждането на индустриалната база на нашата страна“. Той подчерта, че контактите между германци и турци през 60-те, 70-те и 80-те години са допринесли за отварянето на съзнанието и повишаване на толерантността: „Германците и турците станаха модерни, с отворено съзнание и толерантни благодарение на взаимните си контакти през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век“.
Мерц добави: „Германия стана по-богата в културно, икономическо, научно и кулинарно отношение благодарение на миграцията от Турция“. Тези думи бяха съпроводени с апел към ценностите, които според него трябва да спазват пристигащите: равенство между мъжете и жените и отговорност към еврейския народ са сред фундаментите на германската демокрация, посочи канцлерът.
Интеграция, права и предупреждения
Мерц заяви, че всеки, който се интегрира, може да очаква равни възможности и чувство за принадлежност от германското общество, но отбеляза и продължаващите пречки: мнозина биват третирани като чужденци въпреки всичките си усилия. „Страхът от чужденците е отрова за всяко свободно общество“, каза той и призова обществото да се противопостави на този страх.
Канцлерът не подмина и проблемните страници от историята: той припомни расистките нападения в градовете Мьолн, Золинген и Ханау, които според него остават болезнен спомен и предупреждение за обществото. По същия начин Мерц отклони и политическия език, който според него застрашава сплотеното общество — той определи термина „ремиграция“ като несъществуваща дума и предупреди, че „Зад него се крие атака срещу съвременна Германия, която сме изградили заедно през последните 65 години“.
Междувременно канцлерът посочи, че нуждата от квалифицирани работници от чужбина остава реална и настоя, че Германия продължава да разчита на външен трудов ресурс.
Как започна всичко: споразумението и числата
Споразумението за набиране на работна ръка между Германия и Турция бе подписано на 30 октомври 1961 г. Първоначалната идея е била временно решение за период от две години, за да отговори на бързо разрастващата се германска икономика. По-късно този срок беше отменен през 1964 г., което позволи получаването на право на постоянно пребиваване и улесни събирането на семейства.
Данните на канцеларията на Северен Рейн-Вестфалия показват, че през следващите 12 години около 867 000 мъже и жени от Турция заминаха за Западна Германия. Мнозина от тях работеха предимно във въглищните мини в Рурския басейн, на конвейерни линии и във фабрични халета — с участието си те оформяха индустриалния гръбнак на региона и страната.
Тонът и фактите от днешната церемония очертаха ясно послание: миграцията не е само историческо събитие, а дългосрочен социален и икономически процес, който според Мерц е направил Германия по-богата и по-отворена — и за да остане такава, трябва да продължи да предлага равни възможности и да приема нуждата от чужд труд.