Марк Бернал говори откровено за ролята си в отбора на Ханзи Флик, за трансфера на Родри това лято и за връзката си с младите съотборници. Интервюто на полузащитника бе в предаването „Ел Партидасо“ по радио „КОПЕ“ и разкри баланс между амбиция и търпение.
В разговора Бернал коментира неочакваната промяна в схемата срещу Атлетико на стадион „Метрополитано“ и впечатленията си от позицията, на която бе използван Френки де Йонг.
„Попитах Френки и той ми каза, че ще играе като десен бек. Бях доста изненадан, но истината е, че се справи страхотно.“
Тийнейджърът също не скри влиянието на новото попълнение Родри върху собственото си игрово време. Бернал признава, че присъствието на опитен контролен халф му е и възможност за учене, и причина за по-малко минути на терена.
„Първо, до себе си имам най-добрия опорен халф в света и мога да науча изключително много от него. Втората страна е, че неговото присъствие ми отнема от игровото време. От клуба обаче ми вдъхнаха спокойствие, което беше много важно за мен, защото те не бяха длъжни да го правят. Привлякоха го и толкова. Вярно е, че играя по-малко, но приемам ситуацията нормално. Опитвам се да следя действията му и поведението му – той е истински лидер в съблекалнята и е много лесно да се общува с него. Аз съм на 19 години, а той е на 30, пред мен има още много време. Неприятно ми е, че нямам толкова минути, но не искам да се натоварвам излишно.“
Тонът в думите на Бернал е убеден, но умерен: признава неудовлетворението от намалените игрови минути, но поставя акцент върху дългосрочното развитие и възможността да учи от по-опитни играчи.
Барселона остава за младия халф неприкосновена цел и стандарт. Бернал категорично защити отбора след поражението от Реал Мадрид и оцени възможностите срещу европейските грандове.
„За мен най-добрият отбор е Барса. Вярно е, че загубихме от Реал Мадрид, но един мач не определя всичко. Не смятам и че ПСЖ е по-добър от нас. Ако играем срещу тях у дома, мислите ли, че ще ни победят? Убеден съм, че можем да ги надиграем на по-късен етап. Честно казано, когато сме във форма и нямаме контузени, можем да спечелим срещу тях.“
Бернал отдели внимание и на връзката си с треньора. По думите му комуникацията с Ханзи Флик е директна и човечна, въпреки езиковата бариера, като треньорът поддържа контакт и при трудности като контузии или повиквания за националния отбор.
„Отношенията ни с треньора са много добри, той е изключително открит и земен. Писа ми, когато се контузих, както и при повиквателната за мъжкия национален отбор. Аз не говоря английски, а той говори малко испански, така че обикновено общуваме с помощта на преводач. С Ямал сме заедно още от най-ранните детски гарнитури. Винаги сме били приятели и се разбираме отлично. Когато играеш с някого толкова много години, неизбежно изграждаш силно приятелство.“
Акцентът върху приятелството с Ламин Ямал откроява социалната страна на интеграцията в състава. Бернал припомня, че растежът заедно на няколко поколения играчи формира устойчиви връзки, които помагат и на терена.
В обобщение, Бернал позиционира себе си като търпелив млад талант: признава реалностите в конкуренцията за места, но подчертава, че доверието от клуба и възможността да черпи опит от лидери като Родри и Френки де Йонг са ключови за неговото израстване.