Мария Петрова предупреждава, че фиктивната хоспитализация може да бъде квалифицирана като документна измама по наказателното право. Коментарът ѝ пред бТВ идва след акция на икономическата полиция в две болнични отделения.
Юристът по медицинско право посочи, че към нея постоянно постъпват сигнали както от пациенти, които смятат, че здравноосигурителните им права са нарушени, така и от лекари, обвинявани в неправомерно отчитане пред НЗОК. „Това, което обществото нарича източване на здравната каса, по смисъла на наказателното право е документна измама“, каза Петрова, обяснявайки механизма на схемата.
Как може да се извърши измамата
Петрова описва няколко реалистични сценария, чрез които лечебно заведение може да получи нерегламентирани средства. Един от тях е пациент да не е бил хоспитализиран реално, но да фигурира в документацията с конкретна диагноза и лечение. Друг — пациент да е посетил болницата, но извършените процедури да не са налагали хоспитализация, въпреки че това се отчита документално.
Юристът обръща внимание и на възможността за свръхдиагностициране и приписване на по-скъпите клинични пътеки, без те да отразяват истинското състояние на болния. По думите ѝ „Механизмите и възможностите чисто практически са много. Какво е разследвано и всъщност какво ще бъде доказано е съвсем друг въпрос.“
Обхват и контрол
Петрова посочва, че според публично разпространената информация предполагаемият период на нарушенията е около четири години. Тя смята, че такива схеми рядко могат да бъдат реализирани само от началник на клиника или отделение и поставя под въпрос защо евентуални злоупотреби не са били засечени по-рано от контролни органи.
От публично достъпната информация юристът вижда „интересни съвпадения“ между периода на предполагаемите нарушения и кадрови промени в болницата и други институции, но подчертава, че всяко повдигане на обвинения следва да бъде подкрепено с доказателства.
Роля на държавата и пациентите
Петрова е категорична, че контролът не може да бъде оставен само на пациентите. „Пациентът не е единственият, който може да осъществи контрол. Тук трябва да се намеси държавата“, каза тя. Все пак специалистът призовава и гражданите да следят собствените си електронни здравни досиета и да сигнализират при откриване на медицински дейности или хоспитализации, които не са им били извършвани.
Юристът набляга на практическото значение на личната проверка — електронните досиета дават възможност на пациентите да засичат несъответствия и да подават сигнали до съответните органи.
Независими доказателства и риска от „много шум за нищо“
Петрова очертава очакваната следваща фаза: разследването трябва да установи дали ще бъдат повдигнати обвинения и какви доказателства ще бъдат събрани. Тя изрази и опасение, че при разследване, обхващащо голям брой хора и период от около четири години, съществува риск „да се окаже много шум за нищо“ — тоест масирани действия, които в крайна сметка не водят до солидни наказателни постановления.
Към момента общественият фокус остава върху работата на икономическата полиция в двете отделения и очакването какви резултати ще излязат от проверките и евентуалните съдебни процедури.