Людмила Петкова заяви в „Говори сега“ по БНТ, че данъкът върху свръхпечалбите е част от пакета мерки на правителството за овладяване на инфлацията и за дисциплиниране на пазара. По думите ѝ секторите, които ще бъдат обхванати, формират около 60% от свръхпечалбите в икономиката.
Петкова подчерта, че свръхпечалбите вече са платени от гражданите и бизнеса чрез високите цени и защити избора на сектори за облагане пред критиките от Българската народна банка и бизнеса. Тя настоя регулаторите да реагират при „спекулативно“ повишаване на лихви, такси и цени.
Кои сектори остават извън обхвата и защо
Зам.-министърът обясни, че производство, селско стопанство и транспорт не са включени в предложението, тъй като в тези отрасли печалбите се инвестират „за нови мощности, за повишаване на производителността, за ефективност, за нови работни места“. В други сектори, по думите ѝ, печалбите се разпределят като дивиденти и „излизат от България, без да се облагат с данъци“.
Тя цитира историческия спор за това дали текущите цени са пазарни: „Знаете, че имаше един спор, че цените са си пазарни и няма свръхпечалби. Така че, ако няма свръхпечалби, не би трябвало да се притесняват, че ще бъдат обложени с данък върху свръхпечалбите.“
Дисциплиниращ ефект и обхват на данъка
Петкова подчерта, че ще се облага само извънредната част от печалбата, не и „нормалната норма на печалба“: „Дисциплиниращ, защото по принцип при облагането със свръхпечалба се облага само извънредната компонента. Не говорим за нормалната норма на печалба. Идеята е всъщност да се намали икономическият стимул за повишаване на цените, защото държавата – колкото по-висока е свръхпечалбата, толкова по-голям е данъкът.“
Тя призна възможността част от бизнеса да твърди, че допълнителното облагане ще бъде прехвърлено върху потребителя чрез по-високи цени или такси, но риториката ѝ бе категорична: при спекулативно увеличение трябва да се намесят съответните регулатори.
Спрямо критиките на БНБ: „двоен стандарт“
На критиките на управителя на БНБ Димитър Радев относно риска за капитализацията и ликвидността на банките Петкова отвърна, че вижда „двоен стандарт“. Тя посочи, че когато част от печалбите трябва да отидат в бюджета и това се представя като риск за декапитализация, се прави проблем. Но когато печалбите се разпределят като дивиденти за чуждестранните дружества майки, „всъщност тогава няма проблем с капитализацията“.
Тя добави, че ако има реален риск за капиталовата адекватност, централната банка може да задължи банките да заделят резерви, вместо да критикува данъка. „Не, аз не го съветвам, а просто констатирам, защото последните 3 години са разпределени повече от 60% от печалбите под формата на дивиденти.“
Противоречие по отношение на лихвите и кредитирането
Петкова окачестви част от предупрежденията, че данъкът ще доведе до по-високи лихви и ограничаване на кредитирането, като противоречиви спрямо предишните сигнали на БНБ за прекомерно кредитиране и риск на имотния пазар. Тя говори за „малко едно, как да го кажа по-меко, лицемерие“ – тъй като подобни повишения на лихвите са били търсени като метод за охлаждане на кредитния пазар.
Позицията ѝ бе ясна: ако банкерите вдигат лихви в отговор на данъка, това е „икономическа заплаха“, а ролята на централната банка е да следи и да предотвратява подобни манипулации.
Къде ще отидат средствата
Петкова заяви, че част от приходите от предложените мерки са предвидени за преференции за семейства с деца и за бизнеса, и че държавната роля е да защити гражданите и финансовата стабилност.
В заключение тя повтори, че данъкът върху свръхпечалбата е част от пакета за овладяване на инфлацията и отбеляза европейския опит от 2022–2023 г., когато на ниво ЕС бе въведен регламент за таван на цените на електроенергията и облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор.