Камарата на строителите в България (КСБ) предупреждава, че предложената редакция на Закон за публично-частното партньорство няма да доведе до реализирани проекти и прави ПЧП механизъм законово възможен, но практически неприложим.
КСБ припомня, че след отмяната на предишния закон през 2017 г. страната остана без хоризонтална рамка и това според организацията е една от причините през 2019–2023 г. в България да се реализират проекти за 880 млн. евро, при 2,31 млрд. евро в Гърция за същия период. Позицията на Камарата за необходимостта от закон е „принципна и последователна“, се казва в публикувано становище.
Основни критики на КСБ
Камарата подчертава, че предлаганият текст е писан предимно от гледна точка на контрола върху публичния разход, а не от гледна точка на това как един проект става изпълним и финансируем. Около една трета от текста, според КСБ, урежда одобрения, санкции и ограничения. Частната инициатива е „ликвидирана с едно изречение“, обезщетението при прекратяване е ограничено под размера на дълга, а извънсъдебното решаване на спорове е забранено изцяло.
Организацията сочи липса на ясни разграничения кога да се прилага Законът за концесиите, кога Законът за обществените поръчки и кога Законът за публично-частното партньорство. Вместо това проектът създава собствена процедура за избор на частен партньор и собствен държавен апарат – Междуведомствен съвет и Специализирано звено.
Риск от третиране като концесия, но извън концесионния режим
Проектът дефинира приложното си поле чрез преноса на оперативен риск, въпреки че оперативният риск е разграничителят на концесията по правото на Европейския съюз (чл. 5 от Директива 2014/23/ЕС) и по чл. 31 от Закона за концесиите. С тази логика договор, който по същество е концесия, се извежда извън концесионния режим, което по мнение на КСБ създава трети правен режим — установим от текста, не просто въпрос на юридическо тълкуване.
КСБ критикува и начина на решаване на кой режим да се прилага: това не се определя по обективен признак, а чрез мотивирано решение на Междуведомствен съвет от единадесет министри. Според Камарата обективната квалификация концесия/поръчка по правото на ЕС не може да зависи от национално административно решение; вграждането на такова решение като основание за избор на правен ред е структурен, а не случайностен избор на вносителя.
Организацията припомня, че Законът за публично-частното партньорство бе отменен през 2017 г. (§ 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите) за да се избегне дублиращ и противоречив национален режим спрямо рамката на Директива 2014/23/ЕС. Новият проект според КСБ връща конструкция, която вече веднъж е била премахната.
Пропуски в приложението и липса на строителни гаранции
КСБ посочва, че проектът не регламентира цялостния процес по възникване на ПЧП — текстът съдържа само отделни разпоредби в тази насока. Липсва яснота по характера на договора за ПЧП: дали той е административен договор по смисъла на Административно-процесуалния кодекс със съответните правни и фактически последици, или обикновен частноправен договор, за който важат Търговският закон, Законът за задълженията и договорите и други общи закони.
Особено остро е подчертано, че в целия законопроект „няма нито една разпоредба за строителя“. Липсва изискване за строителна правоспособност, не е уредено качеството „възложител“ по Закона за устройство на територията и няма предвиден механизъм за индексация в договори със срок до 35 години. По тази причина законът третира ПЧП единствено като финансова сделка, а не като строителен, експлоатационен или производствен процес.
Проектът на Закон за публично-частното партньорство бе публикуван за обществено обсъждане в началото на септември. Вносителите подчертават два основни проблема, налагащи приемане на закона: ограничен интерес на частните инвеститори поради липса на цялостна нормативна рамка и липса на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на ПЧП.