Проф. Румяна Коларова предупреждава, че ниската избирателна активност разкрива проблемите в доверието към политическата система и слага и двамата кандидати за президент в трудна позиция преди балотажа.
Ниската избирателна активност поставя въпроса за доверието в политическата система, докато напрежението преди балотажа се изостря. „От самото начало казахме, че избирателната активност е това, което има значение. Това се нарича криза на политическото представителство – избирателите не виждат в кандидатите свои представители. Виждаме, че поставената цел Гюров да постигне 600 000 гласа не беше постигната, защото кандидатурата му се оказа непривлекателна за избирателите извън „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. За другите се оказа, че собствените им избиратели не ги припознават. Най-голямата е кризата при „Прогресивна България“, заяви политологът проф. Румяна Коларова в „Денят ON AIR“.
Кризата на представителството като централен проблем
Коларова дефинира сегашното състояние не просто като спадаща активност, а като структурен дефицит на представителството: избирателите не намират в кандидатите свои представители. Това прави резултатите от първия тур сигнал за по-широк проблем — не само за отделните кампании, но и за начина, по който партиите и кандидати изграждат връзка с електората.
Тезата е ясна: когато избирателите не се познават в предложените фигури, мотивацията да гласуват рязко намалява. По думите на Коларова именно тази липса на припознаване обяснява и неспособността на някои кампании да надградят своя вот извън твърдия си партиен пул.
Гюров и невземената цел от 600 000 гласа
В центъра на анализа е и конкретният пример с поставената цел за Гюров — 600 000 гласа, която според Коларова не е реализирана. Тя свързва този провал не с числа само по себе си, а с факта, че кандидатурата не е успяла да привлече гласове извън базата на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Това оставя кампанията в капан: силна вътрешнопартийна подкрепа, но без необходимото привличане на по-широки социални групи.
Последствията са двупосочни — от една страна, липсва импулс за увеличаване на изборната активност; от друга, самите кандидати губят легитимност да претендират за широко обществено доверие, ако покритието им остава тясно партиен.
Проблемът при другите играчи и най-голямата криза
Коларова не щади и останалите играчи — тя отчита, че при част от кандидатите собствените им избиратели не ги припознават. Това е опасно сигнализиране: дори при наличието на организационна структура и електорат, липсата на емоционална или идейна връзка води до разпокъсан и неустойчив вот.
Особено силно тя акцентира върху „Прогресивна България“, посочвайки тази формация като носител на „най-голямата“ криза. Тази оценка подчертава, че проблемът не е само в числата, а и в качеството на политическата комуникация и в способността на партиите да предлагат фигури, които да възбудят доверие извън техните традиционни ядра.
Заключение
Изводът на проф. Румяна Коларова е кратък и твърд: без решаване на кризата на представителството изборните резултати ще продължат да отразяват ниско доверие и ограничена легитимност. Тази диагноза поставя тежка задача пред кандидатите и партиите преди балотажа — да намерят начин да отговорят на липсата на припознаване, ако искат да обърнат тренда на мобилизация и доверие.