Кели Озбърн признава, че след смъртта на баща ѝ – музикалната легенда Ози Озбърн – и лична криза е достигнала опасно отслабване, но вече е възстановила близо 13 килограма. В същото време тя описва годината като „най-ужасната в живота ми“, но и като своеобразно признание за любовта ѝ към баща ѝ.
Шокът от снимките и бързото възстановяване
В интервю за The Sun Кели разказва, че видът ѝ на наградите BRIT по-рано тази година предизвикал вълна от тревога сред феновете. Тя самата била шокирана, когато видяла кадрите: „Нямах представа, че изглеждам по този начин, докато не видях кадрите. Не можех да повярвам – бях също толкова стъписана, колкото и всички останали“, споделя Кели.
Оттогава Озбърн твърдо работи върху възстановяването си и вече е успяла да възстанови близо 13 килограма от теглото си. Тази промяна идва след тежък период, който започнал няколко месеца след кончината на фронтмена на Black Sabbath, който починал на 76-годишна възраст след сърдечен удар.
Лични удари и търсене на помощ
След загубата на баща си Кели преживяла и раздяла с бившия ѝ годеник Сид Уилсън, което задълбочило емоционалния ѝ срив. В отчаянието си тя се обърнала към гроба на баща си и запалила бяла свещ, на която написала: „Моля те, помогни ми“. Скоро след това майка ѝ Шарън се появила заедно с терапевт, който според Кели „буквално спаси живота ми по начини, които никога не съм смятала за възможни“.
Кели описва състоянието си откровено и категорично отрича причината за драматичната промяна да е било хранително разстройство: „Просто бях в дупка и не бях способна да направя нищо за себе си.“ Тези думи подчертават, че причината била емоционална и свързана със скръбта, а не с волево поведение.
Публичното внимание и онлайн жестокостта
Освен личните трагедии, Озбърн трябвало да се справя и с вълна от злобни коментари в интернет относно драстичната ѝ промяна. Тя описва обществения натиск като „особен вид жестокост“ и защитава хората, които преминават през тежки периоди, като казва, че никой не бива да бъде атакуван за външния си вид в такъв момент.
Кели добавя, че въпреки всичко годината носи и нещо цяло: „Това беше най-ужасната година в живота ми, дори не мога да го опиша с думи. В същото време обаче беше и красива по свой начин, защото осъзнах, че скръбта всъщност е чест – знак за това колко истински си обичал някого“, допълва тя.
Обръщане към лечение и подкрепа
Историята на Кели подчертава как личната загуба и публичната експозиция се преплитат и как бързата намеса на близките и професионалната помощ могат да обърнат посоката. Тя признава, че не е можела сама да излезе от състоянието си и че подкрепата на майка ѝ и терапевта е била решаваща за възстановяването ѝ и за това да не позволява синът ѝ да я вижда в този вид.
Разказът на Кели е ясен: загубата на Ози Озбърн и личните сътресения я довели до критичен спад в здравето и външния вид, но чрез лечение и подкрепа тя постепенно възстановява както килограмите, така и контрола над живота си.