В експертизата по случая „Петрохан“ се описват епизоди от миналото, които според вещите лица обясняват характера на Калушев и поведението му като лидер, определен в доклада за сексуален насилник на подрастващи. Документът свързва бързото напускане на Мексико с мухъл и проблеми с белите дробове, които тормозели ръководителя на групата.
Една от описаните случки се разиграла, когато Калушев и приближените му се подвизавали в ранчо в Мексико, гмуркаха се и изследвали пещери. Тогава те се свързали с известния пещерняк Питър Спроуз, поканен да участва в картографиране на подводна пещерна система в района на Акумал. Впрочем връзката с американеца завършила разкрито — Калушев го прокудил, убеден, че Спроуз e агент под прикритие на ФБР и го дебне.
Психолозите, изготвили експертизата, отбелязват, че параноята не е била чисто частно явление. По описания в доклада лидерът забранил на хората си да общуват със Спроуз и ограничавал контактите с външния свят, което според вещите лица е част от модел на контрол и изолация.
Причината за бързото напускане на Мексико е описана като мухъл, който тежко въздействал върху здравето на Калушев. Това се припокрива с откритието, че „ламата е имал проблеми с белите дробове“, отбелязват експертите. Така физическите оплаквания се оказват контекст за част от решението за оттегляне от ранчото.
Какво обаче стои зад видимата привързаност към ритуали и строг ред в общността? В доклада вещите лица описват двуликия характер на лидера. Докато към външни хора Калушев изглеждал безгрубия и обходителен, в живота на петроханците „изобилствало от унижения, санкции и ритуали“. Тези практики имали ясна цел — да утвърдят позицията на лидера и да поддържат абсолютна зависимост.
Контрол, ритуали и сравнения с други затворени общности
Вещите лица правят паралели с други подобни затворени общности по света, където сляпото подчинение на водача довежда до трагични последици. В експертизата се посочва сектата „Храм на народите“, свързана с масово групово самоубийство, както и „Орден на Слънчевия храм“ — примери за това как затворените общности могат да загубят критичното си мислене.
Документът подчертава, че в подобни групи идеята за смъртта и крайния изход често бива представена позитивно, а жертвите възприемат финала като акт на достойнство пред външна заплаха. Тези сравнения имат за цел да илюстрират опасностите от абсолютния контрол и отнемането на индивидуалната преценка.
Обществото като организирана структура
Експертите дават ясна оценка и за вътрешната структура на групата: йерархия и строго определени роли, модели за намиране на жертви, набирането на средства и финансови операции. По думите им тези елементи „доближава профила на общността им до този на организирана престъпна група“.
В доклада фигурира и директно заключение: „Екпертите коментират и групата, живяла в хижа „Петрохан“, в контекста на затворена общност от сектантски тип, с висока степен на контрол от страна на лидера лама Иво. В такава група йерархичната структура и ролите на отделните членове са строго определени. Взаимовръзките, подходите и моделите при намирането на жертви, набирането на средства и финансовите операции доближава профила на общността им до този на организирана престъпна група, смятат експертите.“
Този пасаж обобщава основната теза на вещите лица: рационалните и здравословни аргументи за действията на лидера (като напускането на Мексико заради мухъл и белодробни проблеми) вървят рамо до рамо с поведенчески модели, които поддържат системен контрол, изолация и злоупотреба с власт.
Краят на експертизата не оставя място за лесни обяснения — тя рисува сложен образ на водач, чиито лични проблеми, страхове и стратегии за контрол са се преплели в модел, опасен за уязвимите членове на общността.