Йовчев обвини властта в дипломатическа пасивност и настоя за по-категорична позиция след атаката с дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Бившият председател на ДАНС и ексвътрешен министър Цветлин Йовчев заяви пред bTV, че руската следа е най-вероятна, но доказателства трудно ще бъдат открити.
Хибридните атаки се увеличават, според бившия шеф на ДАНС
Йовчев посочи, че от 2024 г. хибридните атаки на Русия „нарастват в пъти“ и се провеждат така, че да не оставят ясни следи за директна руска намеса, което позволява на Москва да отрича всякаква връзка с подобни инциденти. Той определи реакцията на българските власти след КСНС като „много по-категорична“ и изрази недоумение защо не е последвало официално призоваване на руския посланик за обяснение.
Йовчев заяви, че Елеонора Митрофанова не е била привикана по „вътрешнополитически причини“ — по думите му, за да „да не се подразнят онези слоеве от населението, които симпатизират на Путин“.
Дипломатическа слабост и недоверие към Кремъл
„Това е изключително слаба позиция в дипломатически аспект“, каза Йовчев, обвинявайки кабинета в липса на твърдост. Той припомни, че няколко дни преди руската инвазия Москва категорично отхвърляше обвиненията, че се готви да нападне Украйна, като използва този пример, за да подчертае, че на Кремъл не бива да се има доверие.
Според Йовчев ситуационната логика сочи към Русия като инициатор на атаката в изключителната икономическа зона на България в Черно море, но той предупреди, че „едва ли обаче ще бъдат намерени категорични доказателства“. Тази липса на явни улики, по думите му, е част от модела на съвременните хибридни операции.
Икономическата заплаха и риск от рецесия
Бившият вътрешен министър увери, че към момента няма директна военна заплаха за България, но изтъкна наличието на „директна икономическа заплаха за страната ни, която никой не коментира“. Йовчев предупреди, че спирането на корабоплаването в Черно море би довело до драстични икономически загуби за България и значително повишаване на риска от влизане в рецесия.
Той сравни ситуацията в Черно море с блокаж като в „Ормузкия проток“, за да илюстрира стратегическата и икономическата тежест на района. Заради това Йовчев смята, че София е трябвало да свика неофициални консултации с държавите членки от НАТО и да обсъди възможността за активиране на чл. 4 от Договора за НАТО.
Призив за действия и съюзнически консултации
Йовчев настоя за по-решителни мерки на национално и международно ниво — по думите му, дипломатическата сдържаност в случая е улеснила възможността за продължаване на подобни операции. Той категорично заяви, че страната трябва да обсъди варианти за координация с партньорите си в НАТО, включително и процедурни стъпки съгласно чл. 4 от Договора.
В интервюто за bTV бившият ръководител на ДАНС изведе ясна граница между военната и икономическата заплаха: докато пряка военна опасност засега липсва, икономическите последствия от продължителна дестабилизация в Черно море могат да ударят българската икономика сериозно.
Йовчев остави послание към управляващите — че дипломатическата пасивност не гарантира сигурността и че политическите сметки, които възпират действия като привикване на посланик, са риск за националния интерес.