Илияна Йотова заяви, че конфликтът „слезе“ в Черно море и вече не е само между Русия и Украйна; по думите ѝ ситуацията заплашва корабоплаването, доставките и регионалната стабилност. България търси многостранен отговор с НАТО, ЕС и шестте държави около басейна.
Йотова каза пред „Денят ON AIR“, че страната ни е активна на всички дипломатически нива и вече е потърсила помощ от партньори след поредната атака в Черно море. Тя припомни, че е създадена стратегията „Източен страж“ — инструмент в рамките на общата политика за източния фланг на НАТО, който може да подпомага членките при такива кризи.
НАТО, ЕС и многостранната дипломация
Президентът изтъкна очакването за „общ отговор“ от международните организации: НАТО, ЕС, ООН и ОССЕ, които вече са изразявали становища по темата. „Очакваме да видим всички как ще помогне НАТО, защото се обърнахме към нашите партньори още преди няколко дни“, каза тя, добавяйки, че тези консултации трябва да преминат през много етапи, за да се стигне до лидерски преговори.
Йотова подчерта нуждата от доверие между държавите, за да седнат те на една маса за преговори. „Всички ние сме заинтересовани от това морето да е безопасно. За съжаление, от десетилетие нямаме обвързващи документи между шестте държави около Черно море на тема сигурност“, заяви президентът, визирайки България, Румъния, Турция, Украйна, Русия и Грузия.
Рисковете: корабоплаване, продоволствена криза и военна ескалация
Йотова предупреждава за непосредствени икономически и хуманитарни рискове: блокирано корабоплаване, вдигане на застраховките и потенциални прекъсвания в доставките за Африка и Азия, които могат да предизвикат продоволствена криза. „Има военна заплаха, за спиране на доставките“, каза тя.
Тя посочи две големи опасности при продължаваща ескалация: прекрачване на границите на териториалните води и риск за българския търговски флот. „Нашата първа задача е да се погрижим за сигурността на тези хора“, подчерта Йотова.
Вътрешни стъпки и международни връзки
Президентът отбеляза, че след първите атаки е свикала КСНС, за да координира действията на министерствата и службите. Тя обясни, че е водила разговори с председателя на Европейския съвет г-н Коща и е участвала в консултации с румънските партньори с цел да бъде поставена ситуацията в Черно море като отделна точка на заседанието на върха.
Сред „добри и положителни новини“ Йотова посочи специалната среща на премиера Румен Радев с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, на която присъствал и „мой колега Никушор Дан“ — по думите ѝ това създава основа двете държави да действат заедно.
Йотова изрази надежда България да получи мандат или политическа рамка за водене на дипломатически консултации с шестте брегови държави и за отваряне на канали за диалог.
Член 4 и възможно участие на НАТО
Президентът припомни, че Член 4 от Устава на НАТО предвижда консултации между държавите членки при заплаха за националната сигурност, като се допуска и някакъв тип участие на територията на засегнатата страна — макар и не в степента на Член 5. „Тези консултации започнахме да ги правим след първите инциденти в Черно море“, каза тя.
Здравеопазване, разследвания и оборудване за дълбоководни изследвания
Йотова настоя, че българските лекари трябва да извършат пълни изследвания по случая на „дете на 23 години“, за да се оценят здравните рискове и възможностите за лечение. Тя добави: „Искаме да видим конкретните предписания, които ще получи от там и какво конкретно нашите партньори могат да ни помогнат.“
Президентът съобщи, че е поискана от Европейската агенция за морска безопасност техника за дълбоководни изследвания. „По моя информация, първият потънал кораб от първите атаки е на близо 2000 метра надолу. Що се отнася до кораба от втората атака, който оцеля, в най-скоро време ще бъде доближен до българските брегове“, каза тя.
Политически казуси и призив за доверие
На въпрос за сезирането на прокуратурата по случая с Огнян Атанасов, Йотова отговори, че сигналът се подготвя така, че да бъде „издържан и пълен“ и че е „въпрос на дни“ да бъде внесен. За казуса с Ива Михайлова тя посочи, че нито една официална българска институция не е имала информация за прибиране в страната.
Йотова завърши с призив за отговорна кампания и за заслужаване на доверието на хората: „Достатъчно се напатихме от хора, които не бяха на местата си… Трябва да се води кампания, в която да се чуват идеите, предложенията на хората.“