Йотова изпрати съболезнователен адрес до семейството и близките на Вежди Рашидов, като подчерта значението на неговата свобода като определящ фактор за творчеството и обществената му дейност.
Президентът Илияна Йотова определя като голяма загуба за страната случилото се с Вежди Рашидов — скулптор, общественик, бивш министър на културата и председател на 48-ото Народно събрание. В съобщението си тя акцентира върху непреклонната му привързаност към личната свобода и върху начина, по който тя оформи неговия живот и кариера.
Свободата като двигател на творчеството
„Свободата окриляваше не само дарбата на Вежди Рашидов, но и всяка негова мисъл и действие. Той не позволяваше на злобата на деня, на политически и лични пристрастия да оковат тази свобода. Смело и на глас изразяваше своите позиции без притеснения, че конюнктурата може да не одобри.“
Този цитат от адреса на президентката е централният акцент в нейното съболезнование. В него Йотова изтъква, че свободата за Рашидов не е била само лична черта, а принцип, който е задавал посоката на неговата обществена позиция и артистична практика.
Публично присъствие и категоричност
В съобщението президентът припомня, че Вежди Рашидов винаги е изразявал открито своите убеждения. Йотова подчертава, че той не се е поддавал на „злобата на деня“ и на лични или политически пристрастия, които биха могли да ограничат неговата свобода на мисълта и действие. Тази характеристика според адреса е важна за разбирането на неговия принос както в изкуството, така и в общественото пространство.
Йотова адресира думите си директно към неговото семейство и близките, изразявайки съчувствие и признание за ролята на Рашидов в националния културен и обществен живот. В изказването ѝ се чете не само скръб, но и оценка за устойчивостта на един творец, който е запазил независимостта си въпреки политическите и обществени натиски.
Роля в културата и политиката
В текста на съболезнователния адрес са посочени и обществените функции на Вежди Рашидов: скулптор, общественик, бивш министър на културата и председател на 48-ото Народно събрание. Тези роли очертават многопластовото му присъствие — едновременно в сферата на изкуството и в институционалната рамка на държавата.
Йотова акцентира, че загубата на такова име е загуба за България като културна и обществена среда. Тя представя Рашидов като фигура, чието творчество и публично поведение са били повлияни от лична устойчивост и предпочитание към свободата.
В обръщението си президентът използва категоричен и уважителен тон, подчертавайки, че именно свободният дух е определял както художествената дарба, така и публичната присъда на Вежди Рашидов. Този акцент поставя фокус върху наследството му като личност, която не се е съобразявала с конюнктурни очаквания и е отстоявала позициите си открито.
Към семейството и близките Йотова отправя съболезнования, а с думите си придава тежест на обществената значимост на загубата. В нейния адрес личната скръб е комбинирана с обществена оценка — образ на творец и политик, чието поведение и творчество са били белязани от свободата като водеща ценност.