ИПИ предупреждава, че трудностите при орязване на разходите принуждават властта да търси приходи по начин, който формално не се възприема като вдигане на основните данъци. Тази стратегия е реакция на вътрешна съпротива към планирани мерки за свиване на дефицита в очаквания бюджет за 2027 г., посочват от Института за пазарна икономика.
Съпротива срещу разходни реформи
Институтът отбелязва, че новата власт среща съпротива в опитите си да намали дефицита чрез реформи в разходната част на бюджета за 2027 г. Тази съпротива, според ИПИ, блокира част от възможностите за директни и бързи съкращения на разходи и принуждава изпълнителната власт да търси алтернативни източници на приходи.
Тонът в анализа е категоричен: при липса на политическа и административна консолидираност за строги разходни корекции, кабинетът избира по-щадящи публичния образ подходи. Те са замислени така, че да не се конфронтират явно с многократно повтаряното обещание, че няма да има вдигане на основните данъци.
Приходите вместо данъчно нарастване
Според ИПИ правителството прибягва до мерки, „които целят да повишат приходите, но които строго формално да не могат да се тълкуват като нарушаване на многократно повтаряното обещание, че няма да има вдигане на основните данъци.“ Това определение поставя акцента върху две характеристики: намерението за увеличаване на постъпленията и формалната невидимост на тези стъпки като традиционно повишение на данъчни ставки.
Изразът „строго формално“ във формулировката на ИПИ подчертава, че управленските действия целят да запазят публичния ангажимент за неподвеждане под определението „вдигане на основни данъци“, дори когато практическите ефекти могат да водят до повишени приходи за бюджета.
Политическо и фискално напрежение
Коментарът на Института за пазарна икономика рисува картина на политическо напрежение между необходимостта от фискална корекция и желанието за запазване на данъчни обещания. В тази динамика правителствените решения се обмислят не само през призмата на икономическата ефективност, но и с оглед на политическата приемливост и реторика.
ИПИ сигнализира за стратегическо придържане към решения, които при формален прочит не противоречат на поетите ангажименти, но в същото време целят приходи. Тази линия на поведение е представена като отговор на вътрешната съпротива към по-драстични разходни корекции.
Заключение
Анализът на Института за пазарна икономика очертава управленска логика, в която бюджетните ограничения и политическите обещания се срещат в компромисни решения. Новата власт изглежда предпочита да преследва повишаване на приходите чрез мерки, които формално не се квалифицират като вдигане на основните данъци, вместо да натиска силно за реформи в разходната част на очаквания бюджет за 2027 г., посочват от института.