Хазартът и социалните мрежи изместват традиционните пороци и се налагат като растящ риск за психичното и физическото здраве на младите, предупреждава психологът Михаил Михайлов пред Bulgaria ON AIR. Комбинацията от социален натиск, лесен достъп и агресивна реклама прави феномените особено опасни.
Новите зависимости: тенденция и физическа вреда
„Хазартът и социалните мрежи се разпространяват все по-силно, вече са като тенденция. Но най-страшни си остават психоактивните вещества – алкохолът и наркотиците, като все пак при тях имаме увреждания на физическо ниво на организма,“ казва Михайлов. Той посочва, че зависимостите растат: „От една страна, в последните 5 години при възрастните хора всичко се е увеличило като употреба – и алкохол, и цигари, и наркотици. Това са данни от изследване. И към тях добавяме вече новите наркотици – социалните мрежи и хазарта.“
Твърдението очертава двоен проблем: класическите зависимости продължават да нанасят физически щети, докато дигиталните навици изострят психическите рискове, особено сред тийнейджърите, чиито мозъци реагират по-силно на бързото отделяне на допамин.
Смартфонът като катализатор: от спирачки към импулси
Според Михайлов смартфонът премахва социалните механизми, които някога възпираха рисковото поведение при хазарта. „Няма нужда да изтегляме пари, да влезем в казино, да се подложим на погледа на другите, да ни види някой, който ни познава. Тези неща могат да действат като спирачка. А в момента с телефона ние нямаме такива спирачки, не виждаме и парите пред нас. И съответно много бързо се правят залозите,“ обяснява психологът.
Този лесен и анонимен достъп променя динамиката на риска: залогът става мигновен, без физическата бариера и социалния контрол, които едно наземно казино налага. Физиологична особеност на мозъка допълва риска — когато изпита удоволствие, запомня откъде идва то и има голяма вероятност да го потърси отново.
Очакването на награда и „допаминовите бонбони“
Ключовата механика, която свързва хазарта и социалните мрежи, е моментът на очакване. „Тогава се отделят малки дози допамин. Аз ги наричам допаминови бонбони, защото те са бързи и ние ги търсим бързо,“ казва Михайлов. Докато рулетката се върти или когато чакаме първата реакция на публикация, мозъкът получава поредица от кратки, но постоянни удоволствия.
Този модел на награди води до привикване към „бързо удоволствие“ — към системи, които доставят малки дози по кратки интервали. Резултатът е очевиден: младите хора все по-малко се задържат върху дълги и скучни дейности. „Тоест да се научи един урок, да се изпита, да получи шестица, да получи някаква гордост от тази шестица. Това вече е скучно и ние искаме бързото удоволствие. Това, което на мига се случва с един пост,“ коментира Михайлов.
Последствия за мотивацията и училищните умения
Ефектът върху мотивацията е парадоксален: системите, които осигуряват незабавно възнаграждение, ерозират способността за постижения, които изискват упоритост и време. Това се проявява в по-ниска ангажираност към учене или към други дългосрочни цели, които не дават моментален емоционален отклик.
Михайлов сочи, че комбинацията от социален натиск, лесен дигитален достъп и агресивна реклама прави хазарта и социалните мрежи критични рискови фактори за новото поколение. Той подчертава необходимостта от осъзнат диалог и мерки, които да възстановят бариерите и да редуцират бързите допаминови стимули, особено за уязвимите тийнейджъри.
Заключителната дума от специалиста е ясна: дигиталните платформи и приложения не са безобидни — те променят механиките на зависимостта и вече конкурират класическите наркотици по въздействие върху психиката.