Хампарцумян заявява, че предложението за 33% данък върху т.нар. „свръхпечалби“ ще стигне до джоба на клиентите на банките. Банкерът посочва, че мярката за 2027 г. е част от данъчния пакет на Министерството на финансите и ще има пряк ефект върху кредитиране и условията на пазара.
Министерството на финансите предлага въвеждане на 33% данък върху „свръхпечалбите“ за 2027 г., който според предложенията ще засегне банки, застрахователи, презастрахователи, телекоми, фирми за бързи кредити и търговски вериги с над пет обекта. По думите на Левон Хампарцумян, повишаването на налозите носи цена, която не винаги остава само върху облагания субект.
„Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца“, каза банкерът пред Bulgaria ON AIR. Той обясни, че при такъв тип облагане част от допълнителния разход ще бъде прехвърлен към крайните потребители — клиентите на банките и физическите лица, както и към широката българска икономика.
Задочен спор между БНБ и финансовото министерство
Коментарът на Хампарцумян идва след предупреждение в подобна посока от управителя на БНБ Димитър Радев, което предизвика задочен спор с финансовия министър Гълъб Донев. Конфликтът между централната банка и Министерството на финансите подчертава напрежението около модела на данъчното облагане и неговите последици за ликвидността и функционирането на финансовата система.
„Когато се изтегли ликвидност от една система, посредством данъци… този данък се прехвърли на клиентите на банките, физическите лица и българската икономика. Това е концепция, която идва от много далечни времена, когато българската икономика не беше много успешна“, каза Хампарцумян, описвайки механизма, чрез който финансовото посредничество може да предава натиска върху крайните потребители.
Възможни ефекти върху кредитирането и имотите
Банкерът предупреди, че очакваното вдигане на лихвите — което специалисти прогнозират като реакция на облагането на банките — ще охлади активността на пазара на имоти. По-високите лихви и по-ограничено кредитиранe биха намалили покупко-продажбите и достъпността на ипотеки.
„Ако се намали кредитирането, при по-стриктни правила или по-високи кредити, ще се отрази негативно на имотния пазар, което само по себе си не е непременно лоша новина. В момента виждаме един бум, който е по-добре да спре“, подчерта Хампарцумян. Той посочи, че макар охлаждането на пазара да може да се възприеме и като полезно в условия на прегряване, то идва с цената на по-труден достъп до финансиране за купувачите.
Хампарцумян постави акцент върху баланса между фискалните нужди и ефектите върху реалната икономика. По думите му именно прилагането на данъци върху финансовото посредничество крие риск от транслиране на разхода към крайния потребител — ефект, който ще се усети и в банковите услуги, и в условията за кредитиране.
Кой ще носи тежестта
Предложеният данък е насочен към широк набор сектори, а реалният брой на засегнатите фирми и степента на въздействие ще зависят от конкретните параметри на окончателния закон. Докато дискусиите продължават в публичното пространство, посланието от финансовия сектор е ясно: вдигането на данъци върху посредниците може да доведе до прехвърляне на тежестта към населението и бизнеса.
Публичният дебат между БНБ и Министерството на финансите остава ключов за финалното съдържание на данъчния пакет и за това какви мерки ще бъдат одобрени за 2027 г.