Георги Ганев алармира, че опитите на властта да увеличи приходите чрез данък върху свръхпечалбата поставят под риск наличността на кредити и могат да окажат влияние върху лихвите.
В центъра на конфликта са отношенията между държавата и банковия сектор — и вече между гуверньора и финансовия министър. Държавата настоява за допълнителни приходи; банките предупреждават за неблагоприятни последици за кредитирането. Един ключов термин в спора е „лихви“ — защото когато държавата вземе повече, някой в крайна сметка ще плаща повече.
Острият тон и сигналът за проблем
В предаването „Денят ON AIR“ Ганев отправи остро предупреждение към властта и коментира напрежението в институционалните отношения. „Когато финансови министри започнат да размахват пръсти и да възприемат остър тон спрямо централните банки, изключително много се изнервям, защото за мен това е сигнал, че някъде нещо не е наред. В случая това са отчаяните опити на властта да търси повече приходи“, заяви Ганев.
Тонът на политическото ръководство спрямо независими институции не е само въпрос на стил — според Ганев той е индикатор за по-дълбоки проблеми в управлението на публичните финанси. Това наблюдение подчертава, че конфликтът не е чисто технически, а има и политическо измерение.
Механизмът: данък, разходи, лихви
Ганев посочи, че въвеждането или увеличаването на данък върху свръхпечалбата не е без ефект върху кредитния поток. Когато печалбата на финансови институции бъде обложена допълнително, разходите могат да бъдат прехвърлени към крайните потребители — фирми и домакинства — чрез по-високи лихви или по-строги условия за кредитиране.
В този смисъл думата „лихви“ се превръща в централна за разбирането на последиците: промяна в данъчната тежест може да доведе до промяна в цената на парите за всички кредитополучатели.
Банки с чуждестранна собственост и дългосрочни ефекти
Ганев предупреди, че банковите групи с чуждестранна собственост могат да реагират чрез пренасочване на ресурси. По думите му, „банките с чуждестранна собственост постепенно ще насочват по-малко ресурс към България.“ Това, според икономиста, в дългосрочен план автоматично ще означава по-малко наличен ресурс за кредитиране на българските фирми и домакинства.
Последствията от подобно отливане на ресурси са прости и директни: по-малко пари за инвестиции и потребление, по-ограничен достъп до кредити и вероятно по-нататъшно повишаване на цената на заемите за домакинствата и бизнеса.
Кратък извод
Спорът около данъка върху свръхпечалбата се изостри до конфликт между централната банка и финансовото министерство, а сигурните губещи по веригата, според Ганев, ще бъдат кредитополучателите — български фирми и семейства. Ако чуждестранните собственици на банки ограничат потока на капитали към страната, ефектът ще бъде постепенен, но траен: по-малко ресурси за кредитиране и възможно повишение на лихвите.
Ганев съчетава институционална критика с икономическо предупреждение: не е само въпрос на данъчен приход, а на достъп до пари и цената им. Действията на властта в търсене на допълнителни приходи, според него, рискуват да сменят балансите в системата и да натоварят крайните потребители.