Ген. Златан Стойков алармира, че обстановката на Балканите и в Черно море се усложнява и че процеси, наподобяващи възстановяване на Студената война, вече са налице. Той отправи предупреждението в ефира на НОВА ТВ и посочи, че страната е загубила ценно време за реформите в отбраната от 1989 г.
Ясна позиция за ескалация и риск
„В момента вървим бавно към възстановяване на Студената война. Трета световна война дано не допуснат“, коментира той в ефира на НОВА ТВ. С тези думи бившият началник на генералния щаб и бивш началник на отбраната изрази открита тревога от посоката, в която според него се движи международната обстановка.
Стойков постави акцент върху динамиката в региона — всекидневно и месечно усложняване на ситуацията на Балканите и в Черно море — и посочи това като причина за засилено внимание към възможните геополитически последици.
Отношението към Русия и ролята на международните институции
„От няколко дни слушам разни наши сънародници, които обвиняват Русия. Ние не сме обвинители. Има си правораздавателни органи, има си Обединените нации, но ние трябва да си видим състоянието на нашата армия и какви задачи можем и какви не можем да изпълняваме“, посочи бившият началник на отбраната.
В изказването си генерала подчерта необходимостта от разграничаване между политическите послания и конкретната оценка на военните способности на страната. Той призова гражданите и институциите да оставят въпросите за международната отговорност на компетентните органи и на Обединените нации, докато България трябва да направи собствената си равносметка за готовността на въоръжените сили.
Загубено време от 1989 г. и изоставане в реформите
„Загубихме ценно време от 1989 г., тъй като Великото народно събрание трябваше да се приеме закон за трансформацията, модернизацията, превъоръжаването, числения състав, гарнизоните. Трябваше сега да имаме армия, която да съответства на международната обстановка“, категоричен бе ген. Стойков.
Генералът изброи конкретните области, в които според него е трябвало да се предприемат действия: трансформацията, модернизацията, превъоръжаването, числения състав и гарнизонната структура. Той посочи, че именно заради изпуснатото време след 1989 г. България днес не разполага с армия, която да отговаря на изискванията на международната обстановка, както би трябвало.
Фокусът върху възможностите и ограниченията на въоръжените сили
Стойков акцентира върху практическата страна на омбудсманската оценка: страната трябва да установи какви конкретни задачи може да изпълнява нейната армия и кои задачи са извън нейните възможности в настоящите геополитически условия. По думите му именно тази реалистична преценка е задължителна, преди да се търсят виновници и международни отговори.
Експертният тон на изявленията му комбинира загриженост за регионалната сигурност с критика към вътрешноорганизационното и законодателното бездействие през последните десетилетия. Той остави послание за необходимост от решителни административни и законодателни стъпки, които да доведат до актуализирана и адекватна към международните условия армия.