Гърдев алармира, че ударите в Черно море са планирани така, че да избегнат задействане на колективни отговори от НАТО и ЕС. Той подчерта и ролята на българското ръководство и активирането на член 4 във връзка с войната в Украйна.
И добави: „Какви са целите? Те бяха постигнати – заплаха за корабоплаването, но и раздор в обществата на държавите, на които се нанасят удари“.
Какво каза Димитър Гърдев
В предаването „Тази неделя“ по bTV Димитър Гърдев посочи, че атаките в Черно море са „така преценени, че да не бъде задействан чл. 5 на НАТО или чл. 42 на договора от ЕС.“ Той обясни, че именно това е причината ударите да се случват в изключителната икономическа зона: „Затова са в изключителната икономическа зона, тя дава възможност на една държава да прави проучвания, да добива природни ресурси, но няма право на спиране на кораби,“ посочи Гърдев.
Гърдев подчерта, че целта на тези атаки не е само тактическа, а и стратегическа — да се създаде заплаха за корабоплаването и да се внесе раздор в обществата на пострадалите държави. Тази оценка беше изложена категорично в ефира на национална телевизия и представя рамката, в която българските официални лица анализират случващото се в региона.
Държавните реакции: ООН, КСНС и чл.4 на НАТО
Гърдев припомни, че президентът Йотова е изведе сигурността на Черно море като приоритет пред Организацията на обединените нации и след това свикала Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). „Всички мерки, които са вземат са следствие на тази среща,“ каза той, като свърза дипломатическата инициатива с последвалите вътрешни решения.
Димитър Гърдев също заяви, че България е активирала чл. 4 на НАТО във връзка с войната в Украйна още 2022 г. Това напомняне бе използвано, за да се подчертае, че страната вече е предприела мерки в рамките на алианса и че реакциите не са закъснели или непредвидени.
Политическия фон и времевата рамка
Според Гърдев надпреварата за президентската институция активно използва темата за Черно море, но той прикани към обективен прочит на действията на България. „Надпреварата за президентската институция използва активно тази тема, но нека погледнем обективно на това, което България е направила. Изобщо не сме закъснели,“ заяви той.
Гърдев отбеляза още, че само седмица–две преди първите инциденти президентът е въвел темата на най-високо ниво — от трибуната на Генералната асамблея на ООН. В речта си Йотова е акцентирала, че Черно море е басейн и регион с глобално влияние върху сигурността и доставките. По думите на Гърдев, това ранно поставяне на фокуса е индикатор за оценка на ситуацията и предварителна индикация за възникващи рискове.
Заключение
Събраните наблюдения от Гърдев представят картината на намерена тактика и реакция: удари, планирани да останат в правното поле на икономическите зони и да избегнат автоматични колективни отговори, комбинирани с дипломатическа и национална координация. България, според него, е действала превантивно — от поставянето на темата на ООН до активацията на чл.4 на НАТО през 2022 г.