Франция е в сериозен фискален и политически шок: държавният дълг нарасна рязко, пазарите проявяват съмнения, а правителството на Еманюел Макрон няма парламентарно мнозинство. Целта на кабинета е да приеме нов бюджет, който едновременно да свие дефицита и да убеди инвеститорите в способността на Париж да стабилизира финансите си, според данни, цитирани от Bloomberg.
От блестящ старт до политическо разклащане
В началото на мандата икономическата история изглеждаше положителна: правителството облекчи трудовото законодателство и намали данъчната тежест за бизнеса. Вследствие на реформите растежът на френската икономика надхвърли 2%, а безработицата и бюджетният дефицит започнаха да спадат. Този оптимизъм обаче бе прекъснат през 2018 г., когато предложението за повишаване на акцизите върху горивата отключи протестите на „жълтите жилетки“.
За да успокоят общественото напрежение, властите отпуснаха над 10 милиарда евро за данъчни облекчения и допълнителни социални плащания — разход, който промени траекторията на фискалната политика.
Пандемията и енергийната криза като ускорители
„Последвалото разрастване на държавните разходи се дължеше основно на пандемията от COVID-19 и последвалата я икономическа и енергийна криза. Данните на Сметната палата на Франция показват, че антикризисните програми и икономическите стимули в периода 2020–2022 г. са стрували близо 190 милиарда евро. Защитата на домакинствата и бизнеса от енергийната криза наложи допълнителни разходи в размер на още около 72 милиарда евро.“
Тези извънредни мерки бяха необходими за овладяване на шока, но оставиха Франция с високи постоянни задължения и чувствителност към пазарните оценки.
Политическата фрагментация задържа реформите
Кризите може и да са отшумели, но бюджетните импулси не бяха оттеглени достатъчно бързо. Вътрешнополитическите разпри парализираха усилията за консолидация. През 2022 г. коалицията около Макрон загуби абсолютното си парламентарно мнозинство, а предсрочните избори през 2024 г. доведоха до още по-голяма фрагментация на Народното събрание. Това политическо разпокъсване затруднява приемането на болезнени, но нужни мерки.
За да избегне вот на недоверие по време на бюджетните процедури, правителството направи тежки отстъпки пред опозицията: част от ключовите пенсионни реформи бяха замразени, а временният извънреден данък за големите корпорации бе удължен. Тези ходове донесоха краткосрочно политическо спокойствие, но натовариха дългосрочния фискален профил.
На ръба на капана с дълга
Комбинацията от по-високи разходи, удължени временни мерки и политическа нестабилност доведе до класическа фискална дилема: Франция се оказва в капан на растящи разходи за обслужване на държавния дълг. Управлението предвиди спешната задача да наложи фискална консолидация, но всяка стъпка към строги икономии носи риск от повторно обществено недоволство и политическа ескалация.
Предизвикателствата пред правителството
Правителството трябва едновременно да приеме убедителен бюджет и да възстанови доверието на финансовите пазари. Без стабилно парламентарно мнозинство това е по-трудно: всяка реформа може да срещне силна съпротива и да доведе до правителствена криза. Решенията, които се вземат сега, ще определят дали Франция ще успее да избегне трайно отслабване в рамките на Европа или ще остане „слабото звено“, натоварено с растящи разходи за обслужване на дълга.
Времето за маневри е ограничено — новият бюджет е не само финансов инструмент, но и политически тест за способността на Париж да възстанови контрол над публичните си финанси и доверието на международните инвеститори.