Фидан заяви, че Турция няма да възрази срещу планирания електроенергиен интерконектор между Гърция и Кипър, но настоява да получава писмено уведомление преди всякакви проучвания в морските пространства, за които претендира. Това каза турският външен министър Хакан Фидан в интервю за гръцкия вестник „Та неа“ след изказване в Европейския център за политика (EPC) в Брюксел.
Проектът за електрическа връзка, според Фидан, е бил обсъден между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис през септември по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Ердоган описал инициативата като „забележителна“, но предложил алтернативен подход — Кипър да купува електроенергия от Турция. Според изложената позиция това би било по-изгодно поради близостта: Турция е на 70 морски мили от острова, а не електричество да се пренася на 2000 километра от Гърция с разход над 2 млрд. евро европейски средства. Президентът, посочил и възможността Турция да доставя природен газ както за кипърските гърци, така и за кипърските турци.
Писмено уведомление като минимално изискване
Фидан подчерта, че Анкара не поставя вето на самото изграждане на интерконектора, но иска ясни процедури при проучванията в спорните морски райони. „Това, което искаме, е, когато един кораб провежда проучвания в морето, да ни изпраща едно писмено уведомление, не просто устно, в което да се казва: Ще предприемем конкретни действия в конкретния район, заповядайте координатите. Това е единственото, което искаме. Нищо повече“, каза той.
Министърът допълни, че Турция не търси промяна на статуквото и не желае да създава прецеденти по погрешен начин. В същото време посочи, че Атина отказва да уведомява Анкара, защото подобен акт може да бъде тълкуван като признание на турски права — а морската зона, през която трябва да премине интерконекторът, е предмет на диспут: и Гърция, и Турция я смятат за част от континенталния си шелф.
Casus belli: декларацията от 1995 г.
Фидан коментира и така наречения casus belli — декларацията на турския парламент от 1995 г., която Гърция разглежда като заплаха с война при евентуално разширяване на териториалните води в Егейско море от 6 на 12 морски мили, позовавайки се на Конвенцията на ООН по морско право. Министърът отхвърли възприетото в Атина тълкуване: „Що се отнася до ‚casus belli‘, мнозина смятат, че става дума за заплаха с война. Това е гръцкото разбиране. Ние обаче не сме го характеризирали като casus belli. Става въпрос за една декларация на турския парламент от 1995 г., не говорим за закон, която отбелязва, че ако Гърция разшири териториалните си води на 12 морски мили, без преди това да бъде разрешен въпросът с Турция, тогава турското правителство трябва да вземе всяка необходима мярка, за да го предотврати (…) Тази превантивна декларация допринесе за запазването на мира до днес. Тя не е заплаха с война.“
Дипломатически контекст и политическа воля
Фидан припомни, че през май 2023 г. двете правителства са се договорили да работят за разрешаване на спорните въпроси, да избягват ескалация и да дадат приоритет на мерките за изграждане на доверие. Той увери, че Ердоган е готов да „мобилизира необходимата политическа воля за решаване на споровете“.
В същото време шефът на турската дипломация отправи остра бележка към вътрешния политически контекст в Гърция: „Всеки път, когато се срещаме с гръцки правителства, установяваме, че те знаят как да подходят към проблема, но не са в състояние да приемат политическата цена“, каза той и добави: „Гръцката вътрешна политическа сцена обаче иска определено количество реторика срещу Турция. Това е като аспирин. Без Турция гръцката вътрешна политика не би могла да съществува. Тази реалност е важна, защото възпрепятства вземането на смели решения за разрешаване на проблемите.“
Фидан завърши с акцент върху нуждата от прагматични стъпки: Анкара не блокира проекта, но настоява за прозрачност и документирана комуникация при всяко проучване в спорните морски площи.