Европа кипи, а България влиза в последната политическа седмица преди вота за президент и вицепрезидент. В същото време у нас се редуват протести на млади лекари, актьори и граждани, недоволни от външната политика на управляващите.
Европейският фон и локалните различия
Франция продължава да се бунтува, Италия засилва мерките, а в Атина протестират студентите. На този европейски фон у нас напрежението също расте, но характерът на протестите е различен, посочва политическият психолог проф. Антоанета Христова в предаването Bulgaria ON AIR.
„Общото е, че по принцип парите в държавите в ЕС не стигат. Социалните политики са изключително неудовлетворяващи, включително финансирането на образованието, както и всички сфери, които засягат възприятието на държавата, че дава“, коментира проф. Христова. Тя подчертава, че дефицитът на ресурси е общ мотив на вълненията, но не е единственият.
Проф. Христова посочва и различията: „Мигрантите, както и анархистите, които са израз на левите течения, всички те също са за пари. Те отиват, защото не са равнопоставени. Докато тук, втората част на протеста е различна, той е политически, свързан с геополитиката. У нас протест би могъл да прерасне в масов и то не много далеч в бъдещето, на базата на проблемите, заложени в момента от миналите управления и от настоящото справяне с финансовите дупки“, смята тя.
Локалните протести и предизборната динамика
В България вече има серия от демонстрации — на младите лекари, на театралните работници и протест срещу външната политика на властта. Проф. Христова описва едно от последните публични събития като инструмент за мобилизация: „просто защото на ПП, ДБ им трябваше преброяване“. Тя допълва: „Трябваше мобилизация на хората, които ще гласуват за ПП, ДБ. Това е част от предизборната кампания.“
Анализът ѝ не е само обвинителен: според проф. Христова политическото надиграване е част от играта и позиционирането в последните дни преди вота. Все пак тя предупреждава, че ефектът върху изборната активност може да бъде двупосочен — „след пет дни ще разберем разпределението на силите и може би дори подобно събитие може да изиграе негативно роля в мобилизацията“, казва тя.
Приоритети, ресурси и риск от ескалация
Пред Bulgaria ON AIR политологът доц. Албена Танева акцентира върху дефицита на средства и липсата на категорични приоритети в управлението. „Винаги политиките предполагат определени приоритети. Няма този разговор нито по време на управлението, нито по време на изборите“, казва доц. Танева, като обяснява защо влошаването на социално-икономическите параметри ражда потенциал за напрежение.
Тя предупреждава, че при влошаване на икономическата и социалната среда „на много места се създава ситуация, в която има как искрата на напрежението да бъде възпламенена и да има метежите, които виждаме в момента в много западноевропейски градове, и възможността да бъде употребено по някакъв начин без да има този потенциал тук“, добавя доц. Танева.
Доц. Танева също критикува уклончивия подход на политиците: никоя партия не бива да подценява гражданите и да „шикалкавe“. Тя припомня, че протестите рядко събират всички симпатизанти на дадена вълна: “Протестът тук, независимо че не е голям, никога не излизат всички, които са на тази вълна. Енергията се заражда, когато са създадени големи очаквания. Управлението е много трудна дейност”, обясни политологът.
Заключение в навечерието на вота
След четири дни България ще гласува за президент и вицепрезидент. Междувременно политолози и психолози отбелязват, че общественото недоволство има както общи корени с вълненията в Европа — дефицит на ресурси и несговорчиви социални политики — така и специфични локални фактори: геополитически послания, предизборни мобилизации и натрупани проблеми от предходни управления. Разпределението на силите и ефектите от последните протести ще станат ясни малко след вота.