Естония пренасочва войски и техника към границата с Русия и увеличава ударния си потенциал с далекобойни оръжия, способни да поразяват цели на руска територия.
Балтийската държава ускорява военните си приготовления от страх, че Кремъл може да извърши опортюнистична провокация. В центъра на плана са преместване на подразделения по-близо до границата, строеж на нова база в Нарва и придобиване на тежки артилерийски системи с голям обсег.
База в Нарва и преместване на подразделения
Строителството на военна база в Нарва напредва и ще има капацитет до 1000 войници. От тях 200 ще бъдат разположени постоянно, а останалите 800 могат да бъдат командировани при извънредна ситуация. Това позволява бързо увеличаване на силите в граничния район при ескалация.
Командирът на естонската първа бригада Тамо Кундла обясни, че едно подразделение ще бъде преместено за постоянно от Тапа в Йохви — само на 50 километра от границата с Русия — където в момента се изграждат нови съоръжения. Военните посочват, че целта е да се „започне от границата и да се спечели от първите битки“, заяви той: „Трябва да започнем от границата и да спечелим от първите битки.“
Далекобойни оръжия: HIMARS и Chunmoo
През последната година Естония подписа договори за значителни прирастове във въоръженията. Страната се сдоби с девет американски платформи HIMARS, включително балистични ракети M57 с обхват до 300 километра. Паралелно бяха поръчани и девет южнокорейски системи Chunmoo с подобен обхват. Според изявленията тези системи ще дадат на Талин възможност да поразява по-отдалечени цели и да действа превантивно при заплаха.
Военните подчертават, че става дума за мерки за възпиране и бързо реагиране, а не за подготовка за атака. Все пак наличието на ракети с обхват до 300 километра променя баланса на способностите в региона и увеличава възможностите за отбрана извън националната територия.
Очаквания и рискове
Военни и разузнавателни служители не очакват пълномащабна война. Въпреки това те предупреждават за риск от „ограничено нахлуване“ или други опортюнистични ходове от страна на Кремъл, които биха имали за цел да изпробват реакцията на НАТО и да натъртят на клаузата за взаимна отбрана. Естонските власти изразяват притеснение, че подобен ход би могъл да провокира международна реакция и да доведе до непредвидени ескалации.
Решенията за преместване на сили и за купуване на далекобойни системи са взети тъкмо с идеята да обезсилят подобни сценарии — да затруднят и да направят рисковано всяко опитно нахлуване.
Реакцията от Москва
Руският президент Владимир Путин многократно е заявявал, че Русия няма намерение да атакува която и да е държава, но предупреждава, че Москва ще бъде принудена да отговори в случай на агресия. Той определи разширяването на НАТО и готовността на Брюксел за военна конфронтация като „основни заплахи“ за страната си. Тези думи остават част от реториката, която Талин посочва като фактор при своите превентивни мерки.
Естония калибрира своята стратегия на базата на това противоречие: официални уверения за липса на намерение за нападение от Москва от една страна, и предупредителни сигнали и натиск, които властите в Талин оценяват като потенциален риск от пробни въздействия — от информационни операции до военни манипулации.
Заключението в момента е прагматично: укрепване на границата, мобилни резерви, постоянно присъствие в критични точки и въоръжение, което да даде възможност за ответни и превантивни мерки. Естония разчита на тези инструменти, за да отговори на евентуална провокация и да защити своята територия и съюзническите гаранции.