ЕС мобилизира институционални сили, за да прецени дали да въведе общоевропейски данък върху свръхпечалбите на петролните и газовите компании. Инициативата бе обявена от еврокомисаря, отговарящ за климата и данъците Вопке Хукстра и идва в момент, когато държавите търсят приходи за смекчаване на ръста в сметките за енергия, предаде Ройтерс.
Европейската комисия вече е създала работна група, която трябва да претегли ползите и рисковете от подобна мярка и да прецени дали тя е практически и юридически възможна. Хукстра предупреди, че предвиждащото обществено недоволство заслужава сериозно внимание и допълни, че оценката ще бъде внимателна и всеобхватна.
Защо въпросът се появи отново
Петролните и газовите компании регистрират рекордни печалби през тази година. Компанията „Брент“ — референтният сорт суров петрол — достигна многогодишен максимум от близо 120 долара за барел в края на април и остава над 70% спрямо нивата от началото на годината, посочва БТА. Рязкото поскъпване се свързва с военните конфликти и напрежения в региона — американско-израелската война срещу Иран, смущения в корабоплаването през Ормузкия проток и иранските атаки срещу страните от Персийския залив — фактори, които увеличиха маржовете на печалба при производителите и рафинериите.
„Гражданите, и особено уязвимите граждани, са заплашени от сериозни увеличения на сметките за енергия. А някои компании отчитат наистина прекомерни печалби, без да доставят каквито и да били допълнителни услуги или продукти. Те печелят от хаоса, който цари по света“, заяви Вопке Хукстра, подчертавайки социалния и политическия натиск за действие.
Кои държави натискат за обща мярка
Идеята за данък върху свръхпечалбите не е чисто хипотетична: Германия, Испания, Португалия, Италия, Полша и Австрия официално призоваха ЕС да обмисли общоевропейска ставка. Някои страни вече са предприели вътрешни стъпки — Португалия, например, реши да въведе данък от 33% върху извънредните доходи на петролните компании и рафинериите за 2026 г.
„За мнозина граждани и за много политици това изглежда нередно. Смятам, че всички ние споделяме тази базова логика, независимо от това в каква посока точно се развива разговорът“, добави Хукстра, обрисувайки широка обществена и политическа подкрепа за разглеждането на темата.
Правни и практични препятствия
Брюксел ще направи детайлна юридическа оценка на възможните мерки, каза още еврокомисарят. „Това е нещо, което също трябва да вземем предвид“, уточни Хукстра — намек за сложни правни и регулаторни дилеми, които биха последвали при опит за хармонизиране на данъчното облагане в 27-членния блок.
Не бива да се пренебрегва и фактът, че ЕС вече въвежда подобни режими: през 2022 г. бе приет специален данък върху свръхпечалбите за петрол, газ, въглища и рафинерии след рязкото поскъпване на енергията, предизвикано от пълномащабната руска инвазия в Украйна. Тогава някои компании оприличиха мярката на незаконна и внесоха съдебни искове — дела, които към момента все още не са приключили.
Какво следва
Работната група на Европейската комисия ще трябва да представи анализ на възможните форми на облагане, да оцени икономическите и социални последици и да се произнесе по правната устойчивост на предложените решения. Ако бъде взето политическо решение, следва да се прецизират детайлите — от обхвата на сектора до методиката за определяне на „свръхпечалбата“.
Дебатът в Брюксел ще върви рамо до рамо с националните мерки, които вече търсят начини да използват излишните приходи за подпомагане на потребителите и за смекчаване на енергийната криза. Очакванията са, че всяко предложение ще бъде премерено както по социалната справедливост, така и по възможните икономически ефекти.