Димитър Кузманов не пести думите си: според него състоянието на спорта у нас е „жалка картина“, а тенисът – „още по-жалка“. Повод за реакцията му стана отказаната концесия за кортовете в Борисовата градина, свързана с клуба на най-успешния ни тенисист Григор Димитров.
Кузманов свързва проблема с поредица от структурни и управленски дефекти, които блокират нормалното развитие на клубовете и базите в страната.
Отказаната концесия и системните проблеми
Според Кузманов отказът на концесията за кортовете в Борисовата градина повдига по-широк въпрос за това кой и как управлява спорта извън прожекторите. В поста си той цитира и собствения опит – тригодишна борба за база в Пловдив, която все още не дава резултат.
В думите му се редуват обвинения към общински структури, търговски интереси и хора в управлението на клубовете и федерацията, които според него вредят на развитието на спорта.
Думите на Кузманов – директно, без филтър
“Прочетох, че клубът на Григор Димитров не е успял да спечели концесия за кортовете в Борисовата градина!
Нашият клуб от 3 години не може да вземе база в Пловдив по ред причини. Корумпирана община, концесии, измислени бизмесмени, които искат да правят мръсно, хора които управляват клубове без да разбират грам от тенис, хора в българската федерация и какво ли още не…
Спортът в България е жалка картина!
Тенисът в България още по-жалка…
Дано някой ден това се промени и да се даде възможност на хора които наистина разбират и искат да направят нещо за спорта, децата и любителите !
Не мислете, че успехите на момчетата са плод на управници, успехи на инат и лична мотивация са!
”
Тези редове ясно маркират основните обвинения: корупция на общинско ниво, влияние на т.нар. „измислени бизмесмени“, некомпетентно управление на клубове и роля на хора в българската федерация, които пречат, вместо да помагат.
Последствията за децата и клубовете
Кузманов изтъква, че проблемите не са абстрактни – те затрудняват работата на клубовете, ограничават достъпа на деца и аматьори до бази и похапват възможността за стабилно развитие на спортната инфраструктура. По думите му успехите на българските млади спортисти не са плод на административни мерки, а на лична воля и упоритост.
Авторът на поста призовава за открит достъп до управлението на базите, за възможност хора с експертиза и желание да работят за спорта да получат шанс и за край на практики, които саботират този процес.
Надежда за промяна
Въпреки резките оценки, Кузманов оставя и нотка надежда: той изразява желание някой ден системата да се промени в полза на тези, които действително разбират от спорта и искат да работят за децата и любителите. Тази надежда е условие, според него, за това България да задържи и развие талантите си.
Позицията на Кузманов надниква зад сцената на успехите и припомня, че без структурни промени и почтено управление усилията на спортистите могат да останат изолирани светлини, без да трансформират цялата система.