Даниела Везиева нарече предложенията на Министерството на финансите „еднократни данъци“, насочени да напълнят хазната, и предупреди, че те носят сериозни рискове за бюджета и инвестиционния климат.
В студиото на „Денят ON AIR“ бившият министър на икономиката и член на СИНПИ обясни, че планираните промени включват по-големи данъчни облекчения за родителите, данък върху свръхпечалбите на финансовите институции и търговските вериги, по-високи данъчни оценки на имотите и нов акциз за мощните автомобили. Нейната оценка е категорична: мярката не е в положителна посока.
Рисковете за бюджета и бизнеса
„Тази мярка не е в положителна посока. Днес много от експертите я нарекоха екзотична, тъй като няма методология за свръхпечалбата. Има регламент от 2022 година, който е свързан с енергетиката, и тогава този сектор се обложи с данък върху свръхпечалбата. Но като цяло тази мярка крие след себе си много рискове. Първият е увеличаване на таксите от банките. Рискът от това ние да платим сметката е доста голям. Това, което не виждам в мерките, е реформа“, каза Везиева.
Тя подчерта, че предложената от министерството свръхпечалба е предвидена като еднократен фискален източник. „Това, което виждам от предложения пакет мерки, са по-скоро еднократни данъци, с които да се напълни хазната. Защото въпросният данък ‘свръхпечалба’ е еднократен. Моето притеснение е, че тъй като това са външни инвеститори в по-голямата си част, ефектът върху фиска няма да е толкова голям, тъй като голямата част от данъците си ги плащат техните централи. Не сме застраховани и от иск в Европейския съд, грози ни такъв. Това, че са само шест икономически сектора, се счита за помощ за останалите и за нелоялна конкурентна практика“, допълни тя пред Bulgaria ON AIR.
Везиева алармира, че липсата на ясна методология за изчисление може да доведе до декапитализация на дружествата и до прехвърляне на разходи върху крайния потребител. Тя акцентира, че големите банки и телекоми в България са чуждестранни и трябва да се проследи какво от реалната печалба ще остане в страната, преди да се налагат тежки данъци.
Изчисляването на свръхпечалбата и цените на горивата
Везиева наблегна на важността на механизма за пресмятане: „Много трябва да се внимава с начина, по който ще се изчислява тази свръхпечалба, за да не декапитализираме дружествата. Големите банки не са наши, те са чужди. Телекомите по същия начин. Трябва да се види как ще се разпредели печалбата и какво ще остане в българските дружества. Наистина не знам защо е тази мярка. На фона на това се говореше за предвидимост в инвестициите, че искаме да насърчим инвестициите, а тази мярка е точно обратният сигнал.“
Тя даде и пример с горивния пазар и с „Лукойл“: „Ако ще насърчаваме икономическия растеж и ще преминаваме от растеж на потреблението към растеж на добавената стойност, то тази мярка трябва да се прецизира изключително добре. И да не забравяме, че ‘Лукойл’ е под санкции. Да не забравяме, че ‘Лукойл’ не може да използва нито един от финансовите инструменти, които всяко друго търговско дружество може да използва. За да работи ‘Лукойл’, то разчита единствено и само на оборотите си. И когато се говори за цени, нека да не говорим само за маржа на международния пазар. Структурата на цените на ‘Лукойл’ е доста по-различна, тя не включва само маржа, включва и въглеродните емисии.“
Везиева припомни и че вече има големи скокове в енергийните разходи: „Везиева добави, че имаме 87% ръст на електроенергията.“ Тя също отбеляза транспортните и логистични фактори: „Към това като прибавим, че ние не получаваме петрол от тръба, а се кара с танкери, където имаме транспортни разходи, забавяне. Нека не говорим предварително за свръхпечалби и практики, които са корупционни. Пазарът основно се контролира от потреблението. Това, което направиха с акциза за пропан-бутана, е много добре, защото при таксиметровия превоз няма да се наложи да увеличават още цените.“
В заключение Везиева настоя мярката да бъде преразгледана и технически прецизирана, защото в сегашния си вид тя рискува да изпрати сигнали, които да отблъснат инвестиции и да увеличат тежестта върху крайния потребител.