Св. Йоан Богослов е един от най-близките ученици на Исус Христос и автор на едно от четирите евангелия; в църковната традиция той остава като апостол, доверил се с грижата за Божията майка и провъзгласил най-простото и дълбоко богословско твърдение: „Бог е любов“.
Св. Йоан е сред учениците, които Христос изпратил след възкресението Си да проповядват, поради което са наречени апостоли. Неговото евангелие съдържа ключови богословски истини, изразени с яснота, затова исторически е получил и името Богослов. Упокоил се в дълбока старост в последните години на първи век.
От рибарските мрежи до Тайната вечеря и Голгота
Младият Йоан и брат му Яков помагали на баща си Зеведей да ловят риба за прехрана. Когато Иисус Христос минал край брега на Генисаретското (наричано още Галилейско или Тивериадско) езеро, видял бащата и двамата младежи да кърпят мрежите и ги повикал да тръгнат с Него.
Заедно с апостол Петър, Яков и Йоан били свидетели на три от ключовите събития в служението на Спасителя: възкресяването на дъщерята на Яир, преображението на планината Тавор и Христовата молитва в Гетсиманската градина. На Тайната вечеря Йоан седял до самия Иисус, а в часът на Голгота Спасителят поверил Своята майка на грижите на свети Йоан.
„Учителят съзрял в тях чистотата и жаждата на душите им за истинско богопознание и ги призовал да тръгнат с Него. Те веднага оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали. Оттогава непрекъснато били със Спасителя. И майка им Саломия също била сред жените, които подпомагали делото на Христос.“
Проповедник, евангелист и автор
След Успението на света Богородица Йоан проповядвал в Йерусалим. По-късно той се установил в град Ефес в Мала Азия, където привлякъл много хора към вярата в Иисус Христос. Там накрая написал евангелието си, Откровението и три послания — творби, които утвърждават неговия авторитет като евангелист и богослов.
Йоан постоянно учел за любовта към Бога и към ближния; формулата на неговото богословие остава проста и категорична: „Бог е любов“.
Есенен ден и народните знамения
Празникът на Йоан Богослов е известен и като Есенен ден — отдавна се вярвало, че след него топлите дни намаляват. Народните поверия, свързани с празника, дават ориентир за предстоящите сезонни промени:
– Ако щъркелите още не са отлетели — това вещае мека и късна зима.
– Ако във въздуха има много паяжини — очаква се суха и дълга есен.
– Ако започне да вали дъжд — това предвещава влажна и продължителна есен.
– Ако духа тих и слаб вятър — означава зима без силни студове.
Тези народни наблюдения служели като лесен дневен справочник за селяните и останали част от фолклорната памет, свързана с паметта на свети Йоан.
Наследство
Св. Йоан Богослов остава в църковната история като апостол, който комбинирал близостта до Христос с богословска яснота и нравствена простота. Неговото учение и писания — евангелие, Откровение и три послания — продължават да влияят върху християнското разбиране за любовта, а народните поверия придават празника му сезонен, земен смисъл.