Чави застана на страната на логиката: според него спадът в играта на Роналдиньо не се дължи на купони, а на промяна в психиката и нагласата му.
Трансферът на Роналдиньо в Барселона през 2003 г. остана като решаващ момент за клуба – дебютният му гол срещу Севиля, последван от възторг на „Камп Ноу“, бе началото на нова ера. Бразилецът бързо спечели любовта на публиката с номер 10 на гърба, с финтове, асистенции и попадения, които вдигнаха отбора до европейския връх и до втората купа от Шампионската лига в Париж.
От магията към реалността – спомените на съотборник
Чави Ернандес, част от състава, който преживя този възход, връща лентата назад и описва влиянието на Роналдиньо върху отбора с категоричност: „Роналдиньо ни помогна изключително много. Спомням си ясно какво си помислих тогава: вече имаме този играч и сме много по-близо до победите, защото разполагаме с най-добрия футболист в света в този момент.“
Думите на Чави рисуват картина не само на индивидуално качество, но и на преобразяваща енергия в целия колектив. Усмивката и стилът на бразилеца върнаха ентусиазма в Барселона и предизвикаха вълна на възхищение в световния футбол. Въпреки това, отбелязва легендата, златната фаза не продължи толкова дълго, колкото някои очакваха.
Психика вместо купони – аргументът на Чави
Чави подчертава и психологическата страна на въпроса: „Той промени нагласата ни. Винаги го помня усмихнат, правещ характерния си жест с пръсти. Всички в Барселона отново се ентусиазираха, а футболният свят не спираше да коментира това, което Роналдиньо правеше на терена. Започнахме да играем на съвсем друго ниво, когато той беше редом с нас.“
Когато темата се завърта към слуховете за бурен нощен живот и празненства като обяснение за спада в представянето, Чави отсича, че това е опростено и непълно тълкуване. Той заявява: „Смятам, че всичко се дължеше на неговата психика и нагласа. Той спечели абсолютно всичко – титли от първенството, Шампионската лига, „Златната топка“. След това сякаш си каза: „Това беше, свърших си работата“. Всичко беше въпрос на манталитет, а не на купоните.“
Тези думи отразяват погледа на футболист, който е видял от първо лице и възхода, и постепенния отлив в представянето. Чави поставя акцент върху вътрешната мотивация и психическата готовност като ключови фактори за продължителен успех.
Край на епохата
Историята на Роналдиньо в Барселона завършва през 2008 г., когато той напуска клуба, за да премине в Милан. Тогава остават трайните спомени за нетипичната му харизма на терена и приноса към най-големите трофеи на клуба – но и въпросът защо блясъкът не остана по-дълго.
Чави не само припомня фактите – трансферът през 2003 г., дебютния гол срещу Севиля, вълнението на „Камп Ноу“, втората Шампионска лига в Париж – той предлага и интерпретация. Според него причината за упадъка не е социално поведение, а вътрешна промяна в мотивацията и мисленето. Това е извод, който пренарежда класическите обяснения и връща дискусията към това какво всъщност поддържа най-великите играчи на върха на формата им.