Бройката е ясна: правителството планира да увеличи приходите с около 2 млрд. евро, но спорът остава кой ще понесе цената. В ефира на Нова телевизия финансовият журналист Стефан Антонов и икономистът д-р Евгений Кънев размениха остри аргументи за баланса между растеж и фискална дисциплина.
Кръвният спор — растеж срещу съкращения
Антонов защити стратегията за постепенно свиване на дефицита чрез икономически растеж, а не чрез рязко орязване на разходите. Той припомни урока от политиката на съкращения след 2009 г. и предупреди, че агресивни икономии могат да задушат активността. Според него бюджетните промени включват пренасочване на пера за около 0,6% от БВП и целят намаляване на дела на разходите спрямо икономиката.
Кънев обаче твърди, че тежестта ще падне основно върху частния сектор, особено в момент на влошаваща се икономическа среда. Той подчерта, че публичните разходи в разчетите стигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт.
Конкретните числа
Антонов посочи, че макар разходите да растат номинално, правителството очаква техният дял от БВП да намалее — като пример посочи план за спад на разходите за заплати от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години. Сред мерките за повишаване на приходите той изтъкна промени в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро.
Двамата обсъдиха и намерението за засилен контрол върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията — от което правителството очаква икономии от 228 млн. евро.
Черно море, застраховки и натиск върху бизнеса
Разминаване имаше и по въпроса за риска от ограничаване на корабоплаването в Черно море. „Единственият начин в момента да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“, смята Кънев. Той предложи временен държавен фонд за покриване на част от повишения застрахователен риск за корабите, като аргументира, че високите премии вече затрудняват бизнеса и могат да намалят конкурентоспособността на българската продукция.
Кънев призна, че банките биха могли да прехвърлят част от разходите към клиентите чрез такси и лихви, като предупреди, че едновременното поскъпване на банкови услуги би могло да наведе на съмнения за съгласувано поведение.
Облагане, „Лукойл“ и рисковете от специални мерки
Възможността за допълнително облагане на банковите печалби беше също на масата. Антонов разграничи авансовото внасяне на данък върху печалбата от истински данък върху свръхпечалбите и посочи, че еднократно по-голямо облагане на сектор с висока рентабилност може да бъде оправдано, ако то ограничава дефицита и позволява да се избегне общо увеличение на данъците.
Кънев настоя, че извънредното облагане е оправдано само при необичайно високи печалби вследствие на криза. Той попита защо подобни мерки се обсъждат за различни сектори, но не и за „Лукойл“, който според него печели от настоящата енергийна конюнктура. Икономистът изрази мнение, че трябва да се анализират резултатите на рафинерията и финансовите взаимоотношения в групата, включително цените за доставка на суровината.
Антонов контрира, че ако информацията на особения управител за ниските маржове е вярна, допълнителното облагане трудно би могло да се оправдае. Той предупреди и за риск от международни арбитражни дела при мерки, насочени срещу една компания, като посочи предупреждение за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ на стойност около 3% от БВП на България.
Структурни слабости и финален баланс
Кънев отправи критики към управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката и открои негативни тенденции — спад в износа, натиск на инфлацията върху покупателната способност и отслабен инвеститорски интерес. Той предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще засегне работещите и предприятията в светлата икономика, докато контролът над сивия сектор остава недостатъчен. Според него държавата увеличава разходите без убедителни структурни реформи и постави под въпрос ефекта от планираното общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5%.
Антонов подчерта необходимостта бюджетите да имат резерви за непредвидени кризи и посочи фискалния резерв като инструмент за реакция. Той предупреди, че прекалено тревожните послания от институциите могат да разклатят доверието и да задълбочат проблемите.
„„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви той.“
„„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто – това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.“
„Икономистът свърза проблема и с липсата на достатъчно ефективно електронно управление. По негови оценки дигитализацията на административните процеси би донесла значителни икономии.“
„Според Кънев това е една от основните слабости на финансовата рамка. Той предупреди, че затрудненията при морския транспорт могат да засегнат износа на българска продукция и вноса на суровини, а оттам – производството и бюджетните приходи.“