Неочакван контакт на терена се оказа решаващ за триумфа на Испания на Световното първенство – Нико Уилямс призна, че тласък от противниковия защитник Науел Молина му е дал инерция да достигне центрирането на Педро Поро и да насочи топката към Феран Торес.
В интервю за „Футбол Емоушън“ крилото на Атлетик Билбао обясни, че без този контакт той едва ли щеше да успее да влияе върху ситуацията. „Хората вероятно не са обърнали внимание, но ако той не ме беше бутнал, нямаше да стигна до топката и за хиляда живота. Докато топката падаше, той ме блъсна и ме избута с две ръце. Преди това мислех, че нямам шанс, но след удара си казах, че успявам. Нямах време за директен изстрел към вратата, затова просто я отклоних. Феран се появи и я вкара“, припомни си Уилямс.
Какво се случи пред гола
Педро Поро центрира, топката падна в коридор пред вратата и в този момент контактът с Науел Молина промени траекторията на събитията – именно този тласък позволи на Уилямс да успее да отклони топката и да създаде възможност за Феран Торес. Асистенцията на Уилямс бе определена като решаваща за втората световна титла на „Ла Роха“.
Пътят до Мондиала: травми и възстановяване
Уилямс разказа, че преди шампионата премина през труден период заради физически проблеми и съмнения относно възможността да играе. През март той премина консервативно лечение в Памплона и Англия, а селекционерът Луис де ла Фуенте му даде пълна подкрепа и увери, че разчита на него, стига възстановяването да бъде успешно.
В края на клубния сезон Уилямс влезе във форма – отбеляза два гола срещу Алавес, след което отново разговаря насърчително със селекционера. В един момент обаче се появи нов проблем: травма в задната част на бедрото, която заплашваше да го извади от игра за около месец. Медицинските прегледи обаче се оказаха по-благоприятни и позволиха възстановяване за две седмици.
По време на подготовката той следваше специален възстановителен план без топка заедно с Ламин Ямал и Виктор Муньос, които страдаха от сходни проблеми. Усилията на медицинския щаб и дисциплината на играчите дадоха резултат навреме за старта на турнира.
Болката, жертвите и финалната награда
По време на самото първенство изпитанията не спряха. В мача срещу Уругвай Уилямс получи болезнен удар след подаване в коридор от Куку. Тъй като Испания вече бе изразходвала всичките си смени, резултатът бе 1:0 за „Ла Роха“ и той реши да остане на терена, да стисне зъби и да играе последните десет минути. След тежкия сблъсък в Гуадалахара – в който с травма завърши и Йереми Пино – двамата бяха поставени на специален режим за възстановяване до края на турнира.
Накрая усилията се отплатиха: Нико Уилямс се завърна, влезе в решаваща роля и записа асистенция, която веднага бе сравнявана с паса на Сеск Фабрегас към Андрес Иниеста от финала през 2010 година – момент, който ще остане в историята на испанския футбол.
Заключение
Детайлът, който мнозина може да са подминали при първия поглед, даде съществен принос за крайния резултат. Признанието на Уилямс за ролята на Молина превръща малък, физически контакт в ключов елемент от пътя към втората световна титла на Испания.