Борисов категорично поиска изход: „Прогресивна България“ и Румен Радев да си отидат от политическата сцена. Лидерът на ГЕРБ заяви, че неговата партия стои зад предприемчивите българи и ги защитава от политики, които според него рушат пазарната логика.
ГЕРБ като щит за предприемчивостта
Бойко Борисов повтори, че „ГЕРБ е партия, която пази предприемчивите хора. Тези, които произвеждат и са в основата на пазарната икономика.“ Той постави в центъра на посланието си образа на работещия, създаващ стойност гражданин, чиито усилия трябва да бъдат опазени от намеса и преразпределение.
В този контекст Борисов остро разкритикува линията на „Прогресивна България“, която според него „разпределят парите на работещите хора, които те не са изкарали.“ Твърдението беше представено като морален и икономически аргумент срещу практики, които, по думите му, лишават заслужилите от резултата на труда им.
Обвинения в преразпределение и атака срещу труда
Лидерът на ГЕРБ не остави думите си в общи фрази, а очерта конфликт между два политически подхода: един, който защитава предприемачеството и производството, и друг, който, според него, предпочита да преразпределя ресурси от работещите към други групи. Борисов използва силен език, за да подчини политическия спор към фундаментален избор за характера на икономиката — дали тя ще възнаграждава създаването на стойност или ще разпределя постфактум вече натрупани доходи.
Той посочи, че под тази политика стоят рискове и за личните стимули: когато плащания и преразпределение не отразяват индивидуалния принос, мотивацията за производство и предприемачество се ерозира. Това послание беше насочено към избиратели и бизнеси, които според Борисов трябва да бъдат защитени от „модели на разпределяне“, които нямат връзка с личния труд.
Сравнение с тоталитарния модел
В политическия си аргумент Борисов стигна до силно историческо сравнение: той „сравни тази политика на партията на Румен Радев с тази, която навремето е водила тоталитарната комунистическа държава.“ С тази аналогия лидерът на ГЕРБ целеше да постави под въпрос не само икономическата, но и ценностната страна на предложените от опонентите мерки.
Сравнението с тоталитарната комунистическа държава има за цел да алармира избирателя за това, че политиките за централизирано разпределяне и контрол върху икономическите резултати носят риск от връщане към модели, в които предприемаческата свобода и пазарният стимул са ограничени. Борисов използва тази рамка, за да засили усещането за историческа отговорност и да мобилизира подкрепа за своята визия.
Позициониране и апел към избирателя
Посланието на Борисов е едновременно обвинително и мобилизиращо: той очертава враг — „Прогресивна България“ и фигурата на Румен Радев — и предлага избор в полза на ГЕРБ като гарант за сигурност на предприемчивите хора. Аргументите са насочени към широк кръг граждани, които се разчитат на дохода от труда си и на пазара като механизъм за възнаграждение.
Кадровият и идейният сблъсък, който Борисов очерта, е опростен до конфликт между работещия производител и политиките за разпределяне, които, по неговите думи, нямат легитимно произход в труда. Тази риторика цели да мобилизира онези, които се чувстват застрашени от промени в начина, по който се разпределят публичните средства и социалните придобивки.
Краят на посланието беше ясен и резолютивен: според Борисов, единственият изход е политическа промяна чрез отстраняване на „Прогресивна България“ и Румен Радев от централната сцена — един призив, който поставя ГЕРБ като защитник на предприемчивостта и противник на политики, които според партията връщат държавата към моделите на миналото.