„Бойкот на наглите и цени за пример“ събра над 50 хиляди последователи за няколко месеца, след като потребители започнаха да публикуват касови бележки и сравнения с други европейски държави. Инициаторите твърдят, че рязкото поскъпване след въвеждането на еврото е основна причина за вълната от сигнали.
Пламен Пенков е сред създателите на групата. „Говорихме с мои приятели и решихме да направим една такава група, където в общи линии да може да се споделят всякакви фрапантни случаи за разлики в цените, в периода след приемане на еврото“, каза той пред Нова телевизия. Според създателите все повече хора се включват, защото смятат, че цените скачат необосновано и внезапно.
Сравнения с Европа и конкретни примери
Постовете в групата систематично противопоставят цени от България и други европейски държави. Потребители от Португалия, Испания и Гърция показват, че прясното мляко там струва около 1 евро. „Хора в Португалия, Испания и Гърция показват как прясното мляко там е около 1 евро. В България стандартната цена на прясното мляко 1,70 – 1,80 за литър“, обясни Пенков.
Сравненията не спират до стоките от магазина — и храненето навън е предмет на публикации. Членове на групата публикуват сметки от заведения в различни европейски градове, включително Италия. „В Торино, Италия, пиците започват от 5-6 евро и стигат до 8-9. В България сядаш в някаква квартална пицария и пиците струват по 10 евро“, добави създателят.
Тези примери служат за илюстрация на разликите в стойността на едни и същи стоки и услуги, според участниците в инициативата.
От показване на проблеми към конкретни стъпки
След десетки публикувани фрапантни бележки и снимки, администраторите решават да предложат и практическа алтернатива. Те създават карта на бизнесите, които според тях са запазили „честни цени“ след приемането на еврото — списък, който да улеснява потребителите в избора на по-евтини и приемливи варианти.
Мотивът за бойкот идва директно от усещането за нелогични увеличения. „Просто в един момент, когато видяхме, че някои цени се качват двойно или тройно, което не отговаря на абсолютно никаква икономическа логика, и то в рамките на някакви месеци. Единственото нещо, което може да реши този проблем, е да има масово спиране на ползването на тези услуги. И оттам дойде думата – бойкот“, каза Пламен Пенков.
Какво предлагат организаторите
Картата с бизнеси е първият опит за организирана отговорна потребителска реакция. До момента авторите на групата призовават за индивидуални действия, които имат за цел да ограничат търсенето на скъпите услуги. „Засега един от най-лесните начини за бойкот е потребителите да се откажат от скъпите услуги и да потърсят по-евтини алтернативи. Например – да си приготвят кафето у дома.“ Такива конкретни съвети целят да покажат, че потребителите имат избор и възможност за натиск чрез промяна на навиците си.
Публичните публикации в групата продължават да събират примери за големи разлики в ценообразуването и да мобилизират хората към по-активно търсене на справедливи търговски практики. Администраторите използват платформата, за да документират случаи и да дават алтернативи, но предпочитат потребителските бойкоти пред официални искания към държавни институции.
В следващите седмици групата обещава да актуализира картата и да продължи да публикува случаи с фрапантни сметки и сравнения, които според участниците доказват, че ценовата политика в страната е повод за масово недоволство.