България губи население най-бързо в Европейския съюз, но София отчита растеж и привлича жители, докато околността ѝ се обезлюдява. Данните на Евростат показват рязък демографски разлом между столицата и Софийска област.
За периода 2014–2024 г. България намалява средно с 0,9% от населението си годишно — най-голямото свиване сред държавите членки. За сравнение, населението на ЕС нараства средно с 0,2% годишно; общо девет страни в съюза регистрират спад за този период.
София срещу Софийска област: две противоположности
София (столица) е сред регионите с положителен прираст, докато Софийска област, която я обгражда, е сред най-засегнатите. Разликата в средногодишните темпове на промяна между двете достига 5 процентни пункта, сочат статистиките на Евростат. Софийска област регистрира най-големия средногодишен спад в ЕС — 4,1%.
Нещо повече: между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2025 г. населението на Софийска област е намаляло с 37,2% — най-драматичният спад сред европейските региони за наблюдавания период. Видин отчита спад от 24,4%, а Смолян — 21,1%.
От общо 1 165 региона в ЕС с налични данни 512 са загубили жители между 2014 и 2024 г., като българските области са сред най-тежко засегнатите. В страната всички региони записват отрицателен естествен прираст за периода 2014–2024 г.
Вътрешна миграция и концентрация в столичните центрове
Евростат подчертава, че подобни дисбаланси често се дължат на връзката между силните столични центрове, неравномерното икономическо развитие и вътрешната миграция. Младите хора напускат селата и периферните райони — към големите градове или в чужбина за образование и работа — което задълбочава разликата между привличащите и обезлюдяващите се територии.
Концентрацията около столиците не е изключение за България. Примери в Европа включват Дъблин, Виена, Копенхаген, Хелзинки, Варшава, Букурещ и Рига, където градските региони записват значителен прираст.
Европейски примери и регионални контрасти
Подобни регионални различия се наблюдават и в Румъния: средногодишният темп на растеж в Илфов — областта около Букурещ — е с 5 процентни пункта по-висок от този в Караш-Северин. Във Франция разликата между регионите с най-висок и най-нисък темп е 4,3 пункта, в Полша — 3,1 пункта. Заедно с България, тези държави имат най-големи регионални разминавания по показателя.
Европейските данни сочат, че силният растеж е концентриран в ограничен брой територии. Между 2014 и 2024 г. само седем региона са увеличили населението си с над 20%. Най-голям растеж регистрира френският Майот с 47,2%, следван от румънския Илфов с 44,6% и Дъблин с 21,5%. Мадрид, Барселона и Стокхолм са сред градските региони с най-голям абсолютен прираст.
Старееща Европа
Паралелно с териториалните различия, Европа среща и ускорено демографско стареене. Съотношението на хората под 20 години и тези на 65+ спрямо населението на 20–64 години се е увеличило от 63,4% през 2005 г. до 71,6% през 2025 г. Делът на хората между 20 и 64 години в общото население е 58,3%.
На равнище ЕС тенденцията към отрицателен естествен прираст обхваща 963 от 1 165 региона, или 82,7% от регионите с налични данни, което подчертава системния характер на процесите.
Какво показват числата
Кратко резюме на ключовите показатели, посочени от Евростат:
– България: среден годишен спад 0,9% за 2014–2024 г.
– ЕС: среден годишен ръст 0,2% за същия период.
– Софийска област: средногодишен спад 4,1%; общ спад 37,2% между 1 януари 2014 г. и 1 януари 2025 г.
– Видин: спад 24,4% (2014–2025).
– Смолян: спад 21,1% (2014–2025).
– Регионални данни: 512 от 1 165 региона губят население (2014–2024); 963 от 1 165 имат отрицателен естествен прираст (82,7%).
– Региони с най-голям ръст: Майот 47,2%, Илфов 44,6%, Дъблин 21,5%.
Картината е ясна: националните агрегати прикриват сериозни вътрешни различия. Демографската криза не е равномерна — тя подсилва разделението между градските привличащи центрове и обезлюдяващите се периферии.