Атаките с дронове в българската икономическа зона на Черно море принудиха поне седем кораба да откажат влизане в нашите пристанища, съобщи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Вече има информация, че кораби отказват да идват на нашите пристанища. Последната е за 7 кораба. Това заяви Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите относно ударите с дронове по плавателни съдове в българската икономическа зона.
Пазарът замръзва, стоки остават в складовете
Жекова описва картина на задържане на товари и свита търговия: „Слаба е търговията с пшеница и слънчоглед, но все пак я има. Цената за тон слънчоглед е около 480-490 евро на тон до преработвателно предприятие и 500 евро – до пристанището във Варна. За търговия с пшеница не се чува. Търговци са закупили количества от културата, но тя стои по складовете им, тъй като няма кораби, на които да я натоварят. Цената на пшеницата е около 180 – 220 – 250 евро за тон“
Тези думи идват директно от полето — Жекова говори, докато се сее новата пшеница. Нейната оценка рисува спирала: липсата на приемни кораби блокира износа и прави реални сделки невъзможни, въпреки че търговци вече са купили количества.
Конкретните цени и маршрути
За слънчоглед Жекова посочва две ориентировъчни равнища: 480–490 евро за тон при директно продажба до преработвател и 500 евро за тон, ако стоката се придвижва до пристанището във Варна. За пшеница тя цитира три цифри — 180, 220 и 250 евро за тон — които отразяват различни сделки или пазарни нива, но общият тон е ясен: търговията е „слаба“.
Търговците, които са купили пшеница, в момента държат партидите в складовете си. Причината не е липса на интерес, а липса на възможност за товарене — няма кораби, които да поемат товара, казва Жекова.
Логистичен шок за износителите
Отказът на корабите да идат на български пристанища създава непосредствен логистичен проблем: стоката не може да напусне страната, ценовите нива се консолидират надолу, а селскостопанските производители и търговци трупат разходи и риск от загуба на пазари.
Жекова, като лидер на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, подчертава, че ситуацията не е само статистика — това е реален удар върху полето и склада. Докато полето се засява и се подготвя новата реколта, наличните количества от предходния цикъл остават блокирани.
Какво остава след отказите
Най-видимият ефект е натрупване на продукти по складовете. Това означава допълнителни разходи за съхранение, възможни договорни конфликти и принуда за търсене на алтернативи — ако те изобщо съществуват. Пазарът за слънчоглед все още функционира, макар и слабо, но за пшеницата „не се чува“, посочва Жекова, подчертавайки сериозността на блокадата.
Когато корабите отказват да влизат, веригите се изплъзват: сделки се отлагат, цените се разминават и търговските отношения се охлаждат. Това е ситуация, която удря както производителите на терен, така и бизнеса, който разчита на износ.
Надежди и реалности от полето
Жекова описва положението от полето, докато действа по сеитбата на новата пшеница — образ, който контрастира между ежедневния труд на фермерите и невъзможността да реализират продукцията си. Нито един нов факт, нито една цифра извън цитираното не беше добавена от нея, но картината е ясна: текущите удари в Черно море пречат на нормалната търговия и създават предизвикателства за сектора.
Докато обстановката се развива, търговията остава ограничена, складовете — пълни, а пътищата към пристанищата — препълнени с несигурност.