Бившият номер 1 в световната ранглиста при юношите описва как от млад дебютант в Делрей Бийч през 2015, на 17 години, е стигнал до 18 титли от ATP Тура, пето място в ранглистата и пет участия във Финалите на ATP. По пътя остават контузии, упорит труд и осъзнаване на мястото в Тура.
Дебютът и чувството да си „гост“
Когато Андрей Рубльов стъпва за първи път в схемата на ATP Тур в Делрей Бийч през 2015 г., фокусът му е върху собствената игра – тренировки, подобрение и амбицията да стане сред най-добрите. Тогава той не познаваше средите, не следеше детайлите на съблекалнята и не вярваше, че мястото му е гарантирано. „По онова време не мислех за съблекалните или за каквото и да било друго“, казва Рубльов пред ATPTour.com. „Първо, защото не познавах никого – не бях добре запознат с този свят. Знаех може би кои са играчите в топ 5, но нямах представа кой е номер 15 в света.“
Като млад талант и бивш лидер при юношите, Рубльов минава през всички форми на влизане в турнирите – „уайлд кард“, резервна позиция или квалификации. Тази позиция на „гост“ го кара да работи упорито, защото според него правото да участва трябва да се заслужи отново и отново. „На тази възраст може би бях малко по-самонадеян, така че дори не обръщах внимание дали ме приемат добре“, споделя той в друг момент. „Единственото, за което мислех тогава, беше, че трябва да работя много. Тук съм или защото са ми дали „уайлд кард“, или съм влязъл като резерва, или играя квалификации. Тоест като гост, а не като истински играч. Мислех си само, че трябва да работя наистина усилено, защото съм гост, който тази седмица е попаднал тук по щастлива случайност. Все още не бях утвърден играч. Трябваше да работя, за да заслужа мястото си.“
Първи стъпки към титлите
Преходът от обещаващ състезател към утвърден играч не е линейна история. Рубльов преживява контузии и тежки периоди, но напредъкът идва – първата титла от ATP Тура идва през 2017 г. в Умаг, а по-късно същата година той за първи път влиза в топ 50. Това поставя основата на кариера, която ще доведе до 18 трофея от тура, достигане до пето място в световната ранглиста и пет участия във Финалите на ATP.
Днес подходът му е вече друг – вече не мисли дали ще бъде допуснат до турнира, а какво му трябва, за да се бори за титли. „Сега е различно, защото знам, че съм заслужил мястото си тук“, казва Рубльов. „Не съм номер 400, 300 или 200 в света и не се чудя дали ще вляза в даден турнир, дали ще трябва да мина през квалификации, или ще участвам като резерва. Сега знам, че имам място, защото знам, че мога да играя във всички турнири. Вече въпросът е какво трябва да подобря, за да мога да се боря за титли, а не просто да съм тук като играч, който може да спечели един или два мача. Искам да продължа да бъда конкурентен на най-добрите. Искам да мога да се боря с тях и за титли, а не просто да участвам.“
Принадлежността остава, амбицията – по-висока
Несигурността от началото е отстъпила място на увереност, но не на смирение. Рубльов продължава да изисква повече от себе си и няма намерение да се задоволява с участия в средата на схемата. „Няма да лъжа – за мен не е достатъчно да стигна до трети или четвърти кръг, или до четвъртфиналите. Не е така“, заявява той открито.
Начинът, по който прекарва времето си извън корта, също отразява промените. Той предпочита да не стои постоянно в съблекалнята и да комбинира подготовката с нормален живот. В случая с Бостад – място, където през юли тази година спечели титлата – близостта между морето, кортовете, хотела и ресторантите му позволи да балансира тренировки и възстановяване. „Предпочитам да прекарвам по-малко време на мястото на турнира. По-скоро съм от играчите, които идват за тренировка, вземат душ и си тръгват. В Бостад е лесно, защото всичко е на едно място: морето, кортовете, хотелът, ресторантите. След тренировка отивах направо да взема душ, след това обядвах, минавах през възстановителни процедури, а вечер се разхождах, вечерях с хубава гледка и се връщах в стаята.“
Сега съблекалнята е част от средата, в която той вече е заслужил мястото си – но задачата остана същата: да превърне присъствието в борба за титли, а не просто в поредни мачове. Турнир след турнир.