Алкарас признава, че форматът 3 от 5 сета прави Големия шлем уникален, но отправи остра критика към нощните мачове и сгъстения календар, които според него ощетяват играчите и зрителите. След четвъртфинала си срещу Бен Шелтън на US Open, завършил в 3:33 ч. местно време, испанецът посочи организацията като сериозен проблем.
Карлос Алкарас стои твърдо на позицията, че петсетови двубои са същността на турнирите от Големия шлем и не бива да бъдат премахвани в името на по-кратки формати. Той аргументира това с факта, че дългите мачове носят физическо и психологическо изпитание, позволяват обрат и стратегическо надхитряне – елементи, които според него не могат да се възпроизведат в 2 от 3 сета.
„В турнирите от Големия шлем се играе във формат 3 от 5 сета. Ако премахнем това и започнем да играем 2 от 3 сета, мисля, че просто ще убием Големия шлем. Бих казал, че се играе 3 от 5 сета в Големия шлем буквално от самото начало и мисля, че точно това прави тези турнири различни и специални. Не бих пипнал нищо от това. За мен е напълно окей да се играе в 3 от 5 сета“, заяви Алкарас.
Късните часове като истинският проблем
Според Алкарас критиката не е към самия формат, а към начина, по който той се прилага – често в условия, които лишават състезателите от адекватно възстановяване. Четвъртфиналът с Бен Шелтън се превърна в най-късно завършилия мач в историята на турнира в Ню Йорк, като подобри предишния рекорд от 2:50 ч. с край в 3:33 ч. сутринта.
Испанецът описва последствията от подобни нощни маратони в детайли: „след приключване в 3:30 ч. сутринта, той напуска корта около 4:30 ч. и успява да си легне едва към 6:30 или 7:00 ч. сутринта.“ По негови думи това разрушава графика на възстановяване и дава несправедливо предимство на следващия опонент, който може да е играл по-рано и да е починал.
Алкарас подчерта и ефекта върху феновете: късният час принуждава публиката да си тръгне или да се откаже да гледа кулминацията на вечерта, защото много наблюдатели имат работа на следващия ден.
Какво предлага Алкарас
Решението, което той предлага, е просто и ясно: мачовете да не завършват след 23:00 ч. или поне да не се допускат чак до полунощ и след това. Организаторите трябва да балансират дневните и вечерните сесии така, че да предотвратят екстремни късни финали и да осигурят равно възстановяване за всички играчи.
Основният акцент на Алкарас остава върху запазването на физическото и психическото здраве на състезателите – задача, която става все по-трудна предвид „изключително натоварения ATP календар“, както той сам посочва.
Когато говори за бъдещето на Големия шлем, Алкарас категорично отхвърля идеята да се прави компромис с петсетови мачове в името на по-кратки, по-удобни за телевизията формати. За него стойността и смисълът на тези турнири преминават през дългите, изтощителни сблъсъци, които изваждат на показ истинските шампиони.
В резюме: Алкарас защитава класическия формат 3 от 5 сета като сърцевина на Големия шлем, но отправя ясна критика към организацията – късните мачове и претоварения график според него компрометират здравето на играчите и качеството на шоуто за феновете.