Шестима мъже бяха признати за виновни в непредумишлено убийство заради смъртта на над 30 мигранти, опитали да преминат Ламанша — съобщи Ройтерс, цитирана от БТА. Делото е резултат от трагедията през ноември 2021 г., която остава най-тежката регистрирана с мигранти в протока между Франция и Великобритания.
Съд в Париж постанови присъдите тази седмица и разплете участието на общо 14 души, обвинени в различна степен за организиран трафик на хора и подпомагане на незаконна имиграция.
Кой получи присъди и какви са те
„Шестимата, признати за виновни в непредумишлено убийство, получиха присъди между шест и десет години затвор. На останалите осъдени бяха наложени наказания от шест месеца условно до четири години лишаване от свобода. Един от подсъдимите беше оправдан.“
Освен шестимата, признати за непредумишлено убийство, още седем души бяха осъдени по по-леки обвинения, свързани с трафик на мигранти — сред тях подпомагане на незаконната имиграция в рамките на организирана група и участие в престъпен сговор. Един подсъдим бе оправдан, според съдебното решение.
Как се случи трагедията
Инцидентът стана през ноември 2021 г., когато претоварена надуваема лодка изпусна въздух по време на плаване през един от най-натоварените морски маршрути в света. Френски риболовен кораб подал сигнал до спешните служби, след като екипажът забелязал тела във водата край френското крайбрежие близо до Кале.
От водата бяха извадени труповете на 27 жертви, а най-малко четирима души останаха в неизвестност. Само двама мъже оцеляха.
Тези факти — броят на намерените тела, изчезналите и оцеляващите — са в основата на тежките обвинения и суровите наказания, според обвинението и съда в Париж.
Кой бяха жертвите
Жертвите бяха предимно иракски кюрди. Сред загиналите имаше и граждани на Афганистан, Етиопия, Египет, Сомалия и Виетнам, както и ирански кюрд. Разнообразието на националностите подчертава колко широко обхватен беше пътуващият поток и човешката трагедия зад статистиката.
Близки и оцелели: разкази от процеса
По време на процеса в съдебната зала близки на загиналите описаха болката и дългата несигурност, която от години съпътства семействата им. Много от тях остават без опорни точки — без гроб, без съдебно обезщетение, без яснота защо и как са изгубили близките си.
Зана Маманд Мухамад, чийто брат Туана е бил на 18 години и тялото му така и не е открито, заяви пред съда: „Живея в неизвестност и с надеждата да науча нещо за изчезването му, да бъде открито тялото му, да има гроб„. Тя допълни през сълзи, държейки снимка на брат си, че “живее с тази постоянна болка.„
Тези лични изповеди дадоха човешко измерение на съдебния процес и подчертаха продължаващото страдание, което наказателното преследване не може напълно да заличи.
Значението на обвиненията
Решението на парижкия съд хвърли светлина върху механизмите на трафика — от организираната логистика до непосредственото поведение, което доведе до смъртта на хората в претоварената лодка. Присъдите от шест до десет години за непредумишлено убийство и по-леки наказания за останалите участници са конкретен отговор, но не ликвидират въпросите за коренните причини, които подтикват хората да рискуват живота си в подобни морски премеждия.
Делото ще остане като едно от най-отчаяните напомняния за цената на нелегалните маршрути и трафика на хора в Ламанша и извън него.