Марио Жардел, двукратен носител на „Златната обувка“ (сезон 1998/99 и 2001/02) и бивш играч на Черно море през 2010-а, разкри в откровено интервю, че пропускът за Мондиал 2002 го е докарал до депресия и зависимости.
В същото интервю Жардел описва как невключването му в състава на Бразилия за Световното първенство в Южна Корея и Япония променя живота му. Той подчертава, че в края на 90-те и в началото на новия век е бил сред водещите нападатели в света и смята, че е заслужавал повиквателна. Неговите думи са категорични и болезнени:
„И до днес се чудя защо Луиш Фелипе Сколари не ме извика за Мондиал 2002. В края на 90-те и в началото на новия век бях сред петимата най-добри нападатели в света. В Порто вкарах 168 гола в 175 мача за четири години, а в сезона преди Световното първенство в Южна Корея и Япония отбелязах 55 попадения в 42 двубоя за Спортинг (Лисабон) , печелейки втората ми „Златна обувка“. Разбирам, че имаше някои феноменални играчи в този състав на Бразилия , но заслужавах повиквателна. Впоследствие изпаднах в депресия и започнах да пия алкохол прекомерно. Да играя на Мондиал беше моя мечта през целия ми живот. Първата ми съпруга ме напусна и също така имах проблеми с попечителството върху детето ни. Чувствах се сякаш всичко ми се изплъзваше, но най-лошото тепърва предстоеше.
Жардел не скрива личната цена на провала: маратон от алкохол, пристрастяване към кокаина и семейни проблеми. По неговите думи изпадналото състояние започнало след като не получил повиквателна за Мондиал 2002 – събитие, към което насочвал всички свои усилия през кариерата си.
Кариера и постижения
Поведението му след пропуска се разгръща на фона на впечатляващи клубни резултати, които самият Жардел припомня в разговора. Той изтъква головите си сезони и отличията, които печели, включително втората „Златна обувка“ след периода му в Спортинг (Лисабон).
В изявленията си Жардел цитира конкретни данни за клубната си продуктивност и титлите, свързани с периода му в Европа:
Porto (1996 – 2000) 163 apps 161 goals 25 assists 3 Primeira Liga 2 Taça de Portugal 3 Supertaça Cândido de Oliveira 4 Primeira Liga Golden Boots 1 European Golden Shoe 1 UEFA Champions League Top Scorer
Освен тези официални данни, самият той посочва в интервюто: 168 гола в 175 мача за Порто в рамките на четири години и 55 попадения в 42 двубоя за Спортинг през сезона преди Световното първенство – постижения, с които печели втората си „Златна обувка“ (сезон 2001/02).
От спортната слава към личния срив
Историята на Жардел е изпълнена с контрасти: екстремно голово спокойствие на терена и крайно разочарование извън него. Той признава, че загубата на място в националния отбор се отразила и на семейния му живот – първата му съпруга го напуска, а последвалите спорове за попечителство задълбочават чувството за провал.
Публичните признания носят катарзис – Жардел вече говори открито за зависимостите и депресията, които са последвали. Този момент от биографията му хвърля светлина върху риска от психологически кризи при спортисти, чиято идентичност е силно свързана с професионалния им успех.
Заключителната част на интервюто е без извинения: Жардел остава убеден, че заслужаваше място в състава за Мондиал 2002 и подчертава, че пропускът е бил началото на най-трудните му години. Той не представя умалени версии на събитията – признава грешките и последиците, но също така припомня и върховете в кариерата си, които остават необорими на хартия.
Който търси кратък анализ: историческите му цифри и личната криза вървят рамо до рамо – велик голмайстор на терена, разрушен от липсата на национално признание и последвалите зависимости.