Левски беше с отворени очи на терена срещу ЦСКА, но не реагираше – тактическо обезсилване, което коства 0:3 в 13-ия кръг на efbet Лига, според анализа на Нико Петров.
ЦСКА на Маркус Гиздол от самия старт зададе ритъма и схема, която обезвласти Хулио Веласкес и неговия тим. Още между третата и 45-ата минута гостите показаха план: крилата – Ебонг и Питас – излизаха високо и атакуваха централните защитници Димитров и Макун, пресичайки дори вратаря на Левски, който обикновено гарантира числено предимство при изнасяне. Бековете на „сините“ изглеждаха свободни, най-вече Алдаир, но това беше примката, която ЦСКА преднамерено заложи.
Подредена примка на ЦСКА и липса на прочит от Левски
Схемата на ЦСКА разчиташе топката да стигне до Алдаир, което предизвикваше излизане на Мартино и оставяше в защита само двама централни защитници срещу трима нападатели на Левски – Родригес срещу Око-Флекс, Теодор Иванов срещу Стоянчов и възможност за Бари Котър да насочи към Рейналдо. Точно в тези моменти Левски имаше числено предимство, което обаче не успя да идентифицира и използва.
Парадоксът е логичен и болезнен: Веласкес говори често за търсене на числено предимство в зони на терена, но в този мач отборът му не разпозна, че предимството се намира в защитната линия на ЦСКА. Една и съща подредена примка се запалваше няколко пъти, а отговор от скамейката така и не последва.
Двойните ляви бекове – повторена, но неработеща идея
Още по-абсурдно изглеждаше използването на двама леви бека – Майкон и Сентейес – в една и съща зона. Планът: Майкон да следи Питас, който навлиза навътре, а Сентейес да покрива Бари Котър и да осигурява баланс. Тази тактика беше използвана и преди от Веласкес отдясно с Алдаир и Камдем, но повторението ѝ отляво не реши проблема. Когато една идея постоянно се показва на съперниците и не дава резултат, нейното многократно прилагане не я превръща в решение – изглеждаше като същата грешка не за втори, а сякаш за 22-ри път.
Примамки, раздалечаване и централна празнина
ЦСКА раздробяваше структурата на Левски и с привидно невинни подавания, които отвеждаха опорните халфове Мубарик и Търдин към тъчовете. Те се оказваха раздалечени един от друг и така се отваряше пространство в центъра зад Годой – канал, който Питас пробиваше. Малки примамки, на които „сините“ се хващаха и губеха позиции.
Хората пред мониторите, анализаторите и треньорската връзка не реагираха достатъчно бързо. Петров иронично пита дали Веласкес брои тези хора за живи, дали им трябват нови компютри или очила, за да виждат капаните на противника. Фактът, че от третата минута до почивката няма корекция, разкрива не липса на изненада, а липса на реакция.
Закъснялите смени и общият провал
Крайната картина беше затворена и от закъснялата тройна смяна – основни футболисти бяха пуснати едва когато мачът на практика беше приключил. Въпросът защо не бе реагирано още на почивката остава ключов: първото полувреме бе достатъчно красноречиво за това колко безпомощен е бил Левски.
Петров завършва с остра препоръка: Веласкес има нужда не от физическа, а от тактическа „ледена вана“ преди мачовете с ЦСКА и Лудогорец – да изтрезнее, да чуе помощта около себе си и най-вече да спре да повтаря грешки, които не успява да поправи вече две години. Левски искаше да се събуди, но в този мач не осъзна какво се случваше на терена и не успя да се съревновава по нито един съществен показател.
Заключението на Нико Петров е сурово и ясно: Левски беше в будна кома, а в този двубой светлина в тунела така и не се видя.