Въздействието от поскъпването на електроенергията и природния газ вече се усеща в бизнеса; работодателите настояват за навременни компенсации, за да не предизвикат вълна от поскъпвания и затваряния на производства.
Експерти, гости в национални предавания, обобщиха, че увеличението на енергийните разходи директно се прехвърля върху себестойността и в крайна сметка — върху потребителските цени. Директорът на Център „Предприемачество“ в Българската стопанска камара Силвия Тодорова и енергийният експерт Боян Рашев коментираха темата в ефира на „България сутрин“ и Bulgaria ON AIR.
Как се променят цените и кой ги плаща
Според Силвия Тодорова натискът върху крайните цени е неизбежен, защото енергията е част от себестойността на всеки продукт. „Когато един от тези елементи се увеличи, то съответно се увеличава и неговият дял в крайната цена. Разбира се, това отива при крайните потребители“, обясни тя.
Тодорова посочи, че фирмите могат да задържат цените само временно, но това решение няма да издържи продължително. Работодателските организации и синдикатите вече са изпратили писмо до правителството, в което искат спешни мерки заради скока в цените на тока и газа.
Исканията за компенсации и времевият риск
Бизнесът настоява за компенсаторни механизми, които да влязат в сила преди предвидените от властите мерки след юли 2027 г. Тодорова подчерта, че предвидените компенсации след юли 2027 г. може да дойдат твърде късно за някои предприятия и че „бизнесът не може да чака вечно“.
Боян Рашев също определи закъснялите мерки като опасни и предупреди за реален риск от затваряне на производства, ако подкрепата не бъде навременна. Неговите коментари в ефира на Bulgaria ON AIR акцентираха върху необходимостта от бързи решения, за да се избегнат дългосрочни щети върху индустрията и работните места.
Финансовият натиск върху производството
Енергийните разходи растат и това тежи най-вече върху сектори с високо потребление на ток и газ. Рашев изтъкна, че сред най-засегнатите сектори ще бъдат химическата промишленост, машиностроенето, производството на полимери и хранително-вкусовата индустрия. Към тях той добави и малки пекарни и производители на млечни продукти, които могат да изпитат остър недостиг на марж за покриване на разходите.
Краткосрочното задържане на цени от страна на предприятията води до изчерпване на резерви и натиск върху печалбите, което прави инвестициите и поддържането на производствен капацитет по-рискови. Това е причината работодателите да искат държавна намеса с цел да облекчат прехода при рязко покачване на енергийните разходи.
Последиците за потребителите и пазара
Ефектът от увеличените разходи за енергия най-често се пренася към крайните потребители — както директно чрез по-високи цени на стоки и услуги, така и индиректно чрез ограничено предлагане и натиск върху малките предприятия. Тодорова и Рашев са единни в изводите, че без адекватни компенсации рискът от вълна на поскъпвания е реален.
Работодателите и синдикатите вече са сигнализирали нуждата от спешни и целеви мерки. Ако подкрепата за бизнеса не бъде осигурена своевременно, някои производства ще бъдат принудени да намалят обеми или да прекратят дейност, което ще доведе до допълнителен натиск върху пазара на труда и потребителските цени.
В следващите месеци вниманието ще бъде насочено към конкретните предложения от правителството и дали мерките ще успеят да смекчат ефекта върху най-уязвимите сектори.