Гаел Монфис сложи край на две десетилетия като един от най-забележителните артисти в мъжкия тенис – с 13 титли, 588 победи и връх №6 в световната ранглиста. Французинът напуска тура след кариера, изпъстрена със зрелище и спортна класа.
40-годишният състезател остава в паметта не толкова с конкретни трофеи, колкото с миговете на чисто вдъхновение – акробатични удари, решения зад гърба и защити, които разчупваха логиката на корта. Наричан с обич Ла Монф, Монфис редовно превръщаше мачовете си в шоу, но зад всяко зрелище стоеше солидна спортна стойност.
Броят, който говори
През кариерата си Монфис записа 588 победи в тура и спечели 13 титли в АТР Тура. През 2016 г. достигна най-добрата си позиция в ранглистата – №6, и игра на Финалите на АТР в Лондон. В големите турнири статистиката също е впечатляваща: два полуфинала в турнири от Големия шлем – на Ролан Гарос и на US Open – и общо десет достигания до четвъртфиналите на шлемовете.
Сред постиженията му са финали в сериите Мастърс 1000 – два пъти в Париж и веднъж в Монте Карло. Първата му титла дойде в Сопот през 2005 г., а след като в Окланд през 2025 г. триумфира на 38-годишна възраст, той се превърна в най-възрастния шампион в тура след Кен Розуол през 1977 г.
Началото и запомнящите се сблъсъци
Монфис показа потенциал още в юношеските години. През 2004 г. спечели първите три турнира от Големия шлем при подрастващите и завърши сезона като номер едно в света при юношите. Същата 2004 г. направи и стъпка в професионалния тур, отбелязвайки четвъртфинал в Мец при дебюта си в АТР.
Едно от ранните му запомнящи се участия бе на Мастърса в зала „Берси“ в Париж, където пред родна публика победи Томас Енквист и впоследствие игра срещу тогавашния номер 3 в света Лейтън Хюит в запомняща се вечерна сесия. За самия него този сблъсък остана сред най-значимите преживявания в началото на кариерата му.
„Беше невероятно изживяване, въпреки че загубих срещата. Всичко за мен беше съвсем ново и нямах представа какво да очаквам. Публиката беше толкова въвлечена в мача, а аз играех пред толкова много хора. Беше наистина уникално“, признава Монфис.
По-късно той стига до два поредни финала на домашния Мастърс през 2009 и 2010 година.
Ролан Гарос и червената сцена
На Ролан Гарос Монфис записа 40 победи в 19 участия – връх, който го изравни с Яник Ноа за най-много успехи сред французите в Оупън ерата на турнира. Най-доброто му представяне на червените кортове бе полуфиналът през 2008 г., когато като непоставен стана първият французин в тази фаза на домашния шлем след Себастиан Грожан през 2001 г.
„И двата турнира са в Париж и значат изключително много за мен. Това са местата, където цялото ми семейство може да ме гледа на живо, а това е безценно“, казва той за връзката си с родните кортове.
Наследство и финални думи
Като член на известната френска четворка – заедно с Ришар Гаске, Жо-Вилфрид Цонга и Жил Симон – Монфис бе последният оставащ активен представител от това поколение. Тяхното наследство откри пътя за следващата вълна, водена от 22-годишния Артюр Фис, един от 11-те французи в топ 100 на световната ранглиста.
През октомври 2025 г. Монфис обяви, че сезон 2026 ще бъде последният в професионалния му път и заяви: „Когато обичаш нещо толкова силно, никога не изглежда подходящ момент да се сбогуваш. Но да се оттегля на 40 години е правилното решение за мен“.
В края на своята кариера той оставя простата, но ясна молба за памет: „Както искат. Аз съм си просто аз, Гаел Монфис. Мисля, че не се промених през всички тези години и се наслаждавах на играта по същия начин, когато станах част от тура“, заяви Монфис.
Монфис напуска тура като играч, който превърна всеки мач в спектакъл, но и като спортист с реални, измерими постижения – 13 титли, 588 победи и място сред най-добрите в света.