Александър Зверев официално зае първото място в световната ранглиста на 2 ноември и в авторско есе разкри кой е човекът, който най-много го е подкрепял през годините – майка му Ирина.
Германецът описва момента на изкачване на върха като „неописуем“ и отдава признание на хората, които са го подкрепяли по пътя.
Върхът и признанието
“Две титли от Големия шлем, безброй спомени и днес се събудих като играч номер 1 в ранглистата на ATP. Много е специално. Да можеш да усетиш какво е да си на върха на света е невероятно. Успях да спечеля много важни турнири в кариерата си. Но да имаш номер 1 до името си е толкова специално чувство, което е невъзможно да се опише. Преди повече от четири години достигнах номер 2 в света за първи път. Понякога трябва да чакаш за най-хубавите неща в живота. Всичко, което мога да кажа, е, че съм благодарен, особено на тези, които ми помогнаха по пътя“, споделя Зверев.
Тезата е ясна: титлата „№1 в света“ не е само лично признание, а послание към хора с подобни трудности и към семейството му, което е било зад гърба му през цялото време.
Майка, треньор и опора
Въпреки че камерите често търсят фигурите на баща му Александър-старши и брат му Миша – бивш играч от топ 25, – Зверев поставя майка си в центъра на своята история. Ирина е била негов първи треньор до 16-годишна възраст и според него тя е „най-важният човек в живота ми и за моята тенис кариера“.
„Истината е, че най-важният човек в живота ми и за моята тенис кариера винаги е била майка ми Ирина. Тя ме научи да играя тенис и беше първият ми наставник. Когато се родих, Миша беше почти на десет години и баща ми пътуваше с него по юношески турнири, за да му помогне да постигне мечтите си. Затова у дома бяхме предимно аз и майка ми, правехме всичко заедно“, разказва Зверев.
Тази интимна връзка с майка му оформя не само техниката му, но и нагласата му към ограниченията и предизвикателствата.
Диабетът от детството и отговорността
Диагнозата диабет тип 1 идва, когато Зверев е едва на четири години. Лекарите предупреждават, че професионалният спорт може да бъде проблем, но майка му отказва да приеме това ограничение и отстранява детето от негативните прогнози.
„Нямаше препятствие, което тя да позволи да ме спре. Не искам да казвам, че животът с диабет тип 1 ми помогна в тенис кариерата ми или в живота като цяло. Но диабетът определено ме накара да порасна по-бързо. Спомням си как на шест години в училище вече трябваше сам да се грижа за здравето си – да си поставям инжекции и да измервам кръвната захар, неща, за които повечето деца дори не подозират. Това бяха първите моменти, в които осъзнах, че трябва да поема отговорност за собственото си здраве, за което повечето деца не е нужно да мислят. На тази възраст не знаех причината за това, което правя, само че е важно да го направя.
Но мисля, че всъщност е по-трудно за родителите, защото е за тях е шок да влязат в лекарски кабинет и да им кажат, че детето им има диабет и ще има диабет до края на живота си. Че няма да може да извършва определени дейности, като например да спортува. Майка ми никога не прие тези ограничения и правеше всичко по силите си, за да ми помогне да сбъдна мечтите си. Поради това никога не съм се съмнявал, че мога да постигна нещо, и това беше благодарение на моята много силна майка. Едно нещо, което вярвам, че ми помогна, е, че никога не се възприемах като различен от другите“, казва той.
В ранните години на професионалния тур Зверев признава, че е имал резерви да говори за заболяването си и е опитвал да го прикрива сред останалите играчи, но пътуванията и съблекалните правят това трудно.
Контузията, фондацията и новата мисия
Тежката контузия на глезена на Ролан Гарос през 2022-а се оказва повратна точка. Времето за възстановяване дава шанс да преосмисли ролята си извън корта и да постави в центъра мисията да помага на деца с диабет.
„Това ме подтикна да създам фондация „Александър Зверев“. Когато стартирахме организацията, обявих публично състоянието си и съм изключително щастлив, че го направих. С моята фондация сме способни да помагаме на хиляди деца всяка година, като осигуряваме необходимите лекарства и шанс за пълноценен живот. За мен е привилегия да бъда в позиция, в която мога да променя нещата, и за мен е удоволствие да направя всичко по силите си, за да го направя.“
Фондацията е пряка връзка между личната история и желанието да се създадат реални възможности за други семейства в същото положение.
Сезонът, ключовите мачове и стремежът към първото място
Равносметката за годината започва от драматичното Открито първенство на Австралия, където след близо пет часа и половина битка Зверев губи полуфинала от Карлос Алкарас. Въпреки поражението, германецът остава доволен от представянето си и вижда в мача доказателство, че е на правилния път.
„Забавното е, че загубих мача, но въпреки това бях доста щастлив. И двамата стигнахме до абсолютния си предел и чувствах, че изиграхме наистина добър тенис мач. Играех по правилния начин. Играех, за да спечеля тенис мача и знаех, че ако продължа да работя върху нещата, които правех в този мач, ще имам шансове през годината и точно това се случи. Спечелих първата си титла от Големия шлем на Ролан Гарос, което беше огромна моя цел. И веднага щом го направих, започнах да мисля да се опитам да стана номер 1 в света.“
Пътят до лидерската позиция в мъжкия тенис минава при необичайни обстоятелства заради контузията на Яник Синер, но Зверев признава, че това не намалява стойността на постижението му.
„Това не е начинът, по който искате да достигнете върха в спорта. В идеалния случай бихте станали номер 1 в света, когато всички са здрави и играят по най-добрия начин. Но сега съм тук: номер 1 в света“, казва той.
Зверев вижда титлата не само като личен триумф, а като пример за всички, живеещи с диабет тип 1.
„Най-важното е, че чувствам, че това, че съм номер 1 в света, е изключително важно за голяма група хора, които имат същите проблеми с диабета. Това не е само за мен. Чудесно е да покажем на всички, че наистина могат да постигнат мечтите си, дори и с това заболяване. Да, с диабет трябва да пораснеш по-бързо и да се грижиш малко по-добре за себе си. Но всичко е възможно и можеш да го постигнеш. Гордея се, че като човек с диабет тип 1 мога да покажа това на семействата, борещи се с болестта. И ако някога друг стане номер 1 в света, аз ще бъда най-щастливият човек на света“, завършва Зверев.
Кратката формула на историята: №1 в света, майка и първи треньор, ранна диагноза, контузия и нова обществена мисия чрез фондацията – все елементи, които правят възхода му по-значим за много хора извън корта.