Атанас Рибарски разкритикува и разказа – за детските кумири, тежката травма, която сложи край на състезателната му кариера, и за хората, оставили най-силна следа в неговото развитие като треньор. Селекционерът на България, който временно пое националния отбор през октомври, направи признания в официалния подкаст на Българския футболен съюз.
От кварталните игри до решението за номер 3
Като момче Рибарски смятал себе си за нападател, но бе преквалифициран от треньорите и това му допаднало. „Като дете бях най-малкият за възрастта си. Мислех си, че съм нападател, когато играех в квартала и на улицата. Треньорите обаче ме преквалифицираха и взе, че ми хареса. Един от кумирите ми също играеше на тази позиция“, спомня си селекционерът.
Идолът му е ясен и определящ. „Разбира се, Трифон Иванов. Светла му памет! Много го харесвах. Заради него играех с №3.“ Този избор не е символичен детайл, а лично признание за влиянието на миналото върху идентичността му в спорта.
Рибарски също припомня, че кариерата му като играч завършва преждевременно заради тежка травма в главата – факт, който го пренасочва към треньорската професия и оформя погледа му към играта и човешките взаимоотношения в отбора.
Уроците на Ферарио Спасов
Най-емоционалната част от подкаста е посветена на покойния Ферарио Спасов. Двамата работят заедно в „Берое“ и именно там младият треньор получава уроци, които оценява напълно едва години по-късно. „За мен той беше истински човек. Личност, която, без да те дирижира, те кара да погледнеш нещата от другата страна. Да осъзнаеш, че понякога можеш да грешиш, а друг път да си прав. Беше изключително уравновесен. Имаше дарбата да открива таланти и да извлича максимума от тях, за да успеят“, разказва Рибарски.
От Спасов за първи път чува колко ключово е невидимото във взаимоотношенията: микроклимата и процесите в съблекалнята. „Преди 10-12 години от него чух за микроклимата и процесите в съблекалнята. Като млад треньор тогава не осъзнавах напълно думите му, но по-късно разбрах колко е бил прав. Той запазваше невероятно спокойствие, независимо колко трудна беше ситуацията.“
Най-живият пример за характера на Спасов е личната случка, която Рибарски възпроизвежда с детайли: два дни преди мач, с множество контузии и наказания, а в един момент докторът съобщава за още двама с температура. Във вълнението и хаоса Спасов отвръща спокойно: „Насе, срамота е с тази фамилия да не ме заведеш веднъж на риболов.“ Смяхът, обещанието и липсата на време за излизане за риболов оставят като завършек емоционалния разказ: „Светла му памет.“
Академия БФС – шанс за новите поколения
Рибарски отделя внимание и на бъдещето на българския футбол чрез проекта „Академия БФС“. Инициативата събира талантливи деца, родени през 2013 година, от различни краища на страната. Младите играчи живеят и тренират в efbet футболна база в Бояна и съчетават спортната подготовка с обучението в 57. спортно училище „Св. Наум Охридски“.
„За мен това е уникален проект. Не помня в детско-юношеския футбол да е имало подобна инициатива с толкова голям мащаб, толкова много селекционни етапи и възможност за участие на толкова много деца. В началото имаше известен скептицизъм, но уникалното е, че целият процес беше документиран и хората ще могат да видят как се дава шанс на таланти, включително от населени места, в които дори няма футболни отбори“, коментира селекционерът.
Проектът, по думите му, не е само за техническо обучение, а и за социална платформа – възможност да бъдат видени и подкрепени деца от места без развита спортна инфраструктура.
Къде да чуете целия разговор
Целият разговор с Атанас Рибарски, включително още спомени от футболната и треньорската му кариера, е публикуван в официалния подкаст на Българския футболен съюз.