Шестима футболисти са печелили „Златната топка“ въпреки липсата на отборни купи през съответния период – от първия носител Стенли Матюс (1956) до Кристиано Роналдо (2013). Тази вечер наградата ще бъде връчена за 70-и път, а битката се очаква да е изключително оспорвана.
„Златната топка“ тази година изглежда да ще бъде решена между Хари Кейн, Ламин Ямал и Килиан Мбапе. Докато първите двама могат да опрат аргументите си и в отборни успехи, французинът разчита предимно на индивидуалните постижения. Мбапе стана голмайстор на Световното първенство с впечатляващите 10 попадения, добави 42 гола в 44 мача за Реал Мадрид през сезона и завърши начело при реализаторите както в Ла Лига, така и в Шампионската лига – но не спечели нито един трофей с Реал Мадрид. Тази комбинирана статистика поставя въпроса дали липсата на купи намалява шансовете за отличието – историята дава ясни примери и отговорът не е еднозначен.
Колко пъти се е случвало
Отговорът: шестима. В следващите редове проследяваме всяка от отделните години и какво точно е определило избора на журито въпреки липсата на отборни успехи.
1956 – Стенли Матюс
Първият носител в историята е Стенли Матюс. Наградата идва на 41-годишна възраст, макар през този сезон той да не печели нищо нито с Евертън, нито с Блекпул (забележка: в текста е споменат Блекпул). Журито оценява цялостната кариера и индивидуалното присъствие на поляни, което му носи историческа първа „Златна топка“.
1964 – Денис Лоу
Денис Лоу печели наградата въпреки нула трофеи за Манчестър Юнайтед в същата година. Причината е личният му сезон – 46 гола във всички турнири, показател, който измества акцента от клубните успехи към изключителната индивидуална ефективност.
1970 – Герд Мюлер
През 1970 г. Байерн остава без титла в Бундеслигата, но Герд Мюлер печели наградата след бляскавото си представяне на Световното първенство в Мексико, където реализира 10 гола. Освен това в националното първенство той отбелязва 38 попадения през сезона – статистика, която компенсира липсата на отборни отличия.
1978 – Кевин Кийгън
Първият сезон на Кевин Кийгън в Германия завършва без купи – Хамбургер се класира 10-и в Бундеслигата. Но играта на Кийгън е толкова вдъхновяваща и впечатлява журналистите, че те го избират за носител на наградата въпреки слабия отборен резултат.
2000 – Луиш Фиго
Годината на противоречивия трансфер на Луиш Фиго не носи отборни трофеи нито с Барселона, нито с Реал Мадрид. Все пак Фиго блести на Евро 2000 и играта му в международния турнир, където извежда Португалия до полуфинал, е достатъчна за признанието на журналистите.
2013 – Кристиано Роналдо
Най-пресният пример е от 2013 г. – година, в която Реал Мадрид губи титлата и Купата на Краля, а Байерн (Мюнхен) взима требъл. Кристиано Роналдо въпреки това бележи 69 гола за календарната година и сам класира Португалия на Световното с хеттрик в баража срещу Швеция. Тези индивидуални постижения са в основата на неговата „Златна топка“ въпреки липсата на отборни трофеи.
Значението за настоящата надпревара
Историята показва, че липсата на купи не е задължителна пречка за получаване на „Златната топка“, но силните индивидуални показатели и ключовите моменти в големи турнири често са решаващи. Тази вечер ще стане ясно дали журито ще даде предимство на индивидуалната доминация като тази на Килиан Мбапе – 10 гола на Световното и 42 в 44 мача за Реал – или ще предпочете играчи с по-задълбочени отборни аргументи като Хари Кейн и Ламин Ямал.