Роксана Мънзату предупреди в Брюксел, че Европейският съюз изостава от графика за намаляване на бедността до 2030 г. и трябва решително да ускори усилията си, с фокус върху най-уязвимите – особено децата.
Думите на изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия прозвучаха по време на дебат в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Между 2019 и 2025 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС е намалял с 3,5 млн. души, но според Мънзату този резултат трябва да се чете в контекста на пандемията, енергийната криза и поскъпването на живота, които удариха най-силно уязвимите домакинства.
„Истината е, че изоставаме“, каза Мънзату и посочи, че целите до 2030 г. ще бъдат трудни за постигане, ако мерките не се разширят и прилагането им не се ускори.
Децата в центъра на стратегията
Мънзату постави специален акцент върху достъпа на децата до образование, грижи и основни услуги и предупреди, че само броят на подпомогнатите не гарантира ефективност. Достъпните услуги за отглеждане на деца са ключови и за заетостта на родителите, особено на майките, тъй като позволяват да работят и да допринасят за семейните доходи. Укрепването на Европейската гаранция за децата трябва да намали неравенствата от ранна възраст и да пресече предаването им в зряла възраст.
Работещите и пенсионерите
„Друг сериозен проблем е бедността сред работещите. Приблизително 1 на всеки 10 работещи в Европа е засегнат от нея“, предупреди Мънзату, като отбеляза значителните различия между държавите. Европейската комисия планира през следващата година да изготви препоръки за справяне с бедността сред заетите, съобразени с националните особености и разработени в сътрудничество с правителствата и социалните партньори.
За хората, които не могат да работят и разчитат на социални плащания, приоритетите са премахване на пречките пред достъпа до помощи и разпространение на добри практики. През 2027 г. Комисията ще насърчи обмен на опит по въпросите за адекватността на пенсиите и подкрепата за възрастните хора на фона на застаряването на населението. Мънзату допълни, че достъпното жилищно настаняване е съществена част от борбата с бедността и европейските решения трябва да се трансформират в конкретни местни действия.
Политически искания и добри практики
Видеопослание на председателя на комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент Ли Андершон подчерта, че напредъкът е твърде бавен. Тя припомни ангажимента на ЕС до 2030 г. да намали броя на хората в риск от бедност или социално изключване с най-малко 15 млн. спрямо 2019 г., включително с поне 5 млн. деца. „Не може да има надеждни социални политики без икономически политики, които действително обезпечават този процес“, заяви Андершон.
Андершон настоя Европейският социален фонд да запази самостоятелния си статут и да разполага със собствен финансов пакет, управление и цели. Тя поиска борбата с детската бедност и младежката безработица да бъде задължителен приоритет в националните програми, с активно участие на местните власти, социалните партньори и гражданските организации.
Ирландският министър Дара Калъри представи във видеообръщение ирландския модел като пример за дългосрочна стратегия и отчетност. Ирландската пътна карта за социално приобщаване включва 63 правителствени действия и 25 основни показателя за измерване на напредъка, а една от целите е трайната бедност сред децата да бъде намалена под 3%. Изпълнението се проследява с участието на гражданския и доброволческия сектор, резултатите се отчитат тримесечно, а годишен доклад се представя пред националния парламент.
Гласовете от мрежите и следващите стъпки
Карлос Сусиас, председател на Европейската мрежа за борба с бедността, определи проблемите като структурни и пряко свързани с политическите решения. Той призова стратегиите да се оценяват по реалната промяна в живота на хората, не само по формални показатели. Сред исканията му са адекватни схеми за минимален доход, достъпни жилища и синхронизиране на социалните приоритети със следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Сусиас подчерта и нуждата хората, живеещи в бедност, да участват в разработването на мерките, като се вземе предвид по-високата уязвимост на жените.
Европейската комисия възнамерява да продължи да се среща два пъти годишно с хора, които живеят или са живели в бедност, за да проверява дали политиките подобряват положението им. Предвижда се и създаване на коалиция за борба с бедността с участието на компании, благотворителни организации и други партньори, която да насърчава допълнителни инвестиции, включително чрез европейските финансови институции.
Дебатът в Брюксел бе фокусиран върху премахването на бедността до 2050 г. и върху съвместната отговорност на европейските институции, националните правителства и гражданското общество. Сред ключовите теми останаха детската бедност, ниските доходи на работещите и осигуряването на достатъчно средства за социалните политики в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.