Академици, членове на БАН и университетски преподаватели категорично се противопоставиха на идеята на министър‑председателя Румен Радев за въвеждането на един учебник по БЕЛ и един учебник по история. Те предупреждават, че това ще върне образованието към държавен монопол върху съдържанието и ще отнеме правото на избор от учителите.
Проф. Анелия Личева отправи апел към Румен Радев да преразгледа предложението си, а проф. Веселин Янчев заяви: „Колкото и декларации да подпишем, колкото и отворени писма да разпратим – за съжаление, моето убеждение е, че управляващите няма да се вслушат в нашите препоръки и това предложение ще бъде прието и наложено.“
Критики от академичната общност
Деканът на Факултета по славянски филологии на Софийския университет проф. Анелия Личева определи идеята като израз на стремеж да се върне „идеологията на диктатурата в образованието.“ Тя предупреди, че един учебник по БЕЛ практически означава „отнемането правото на избор на учителя“, а това подкопава и доверието в образователния процес.
Историкът и академик от БАН проф. Иван Илчев припомни, че предложението не е ново: още през 2023 г., докато още беше президент, Радев е свикал среща с историци в резиденция „Бояна“, пред които е изложил идеята си. Илчев директно предупреди, че подобно намерение „ще бъде първа стъпка към диктатурата.“
Проф. Веселин Янчев, историк и преподавател от Софийския университет, се обяви за песимист по отношение на оттегляне на предложението, независимо от призивите на научната общност.
Писатели и исторически паралели
Популярният писател Захари Карабашлиев се включи в дискусията и посочи, че практиката с един учебник вече съществува в Русия, Китай и Виетнам, като във Виетнам учебникът е „един-единствен“ по всички предмети. Карабашлиев подчерта, че всяка реформа трябва да отговаря на два въпроса: „първо, какво я налага сега; и второ, какви данни има, че тази реформа ще реши конкретни образователни нужди.“
Той също постави под съмнение мотивацията на образователния министър и попита: „Към кого се е ангажирал? Пред кого е приел този ангажимент? И защо точно тези три предмета?“ В заключение Карабашлиев определи предложението не като реформа, а като експеримент.
Опасения за цензура и контрол
Историкът от БАН Милко Палангурски доведе аргументите към по‑широко политическо заключение, заявявайки, че авторитарен режим вече е факт в страната. Той посочи, че „Прогресивна България“ има контрол върху парламента и че с промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са били ограничени дебатите, което дава възможност на мнозинството „да управлява както си иска“.
Проф. Палангурски предупреди: „Предлага ни се пълен контрол върху младежта по подобие на времето на Мусолини, Хитлер и Сталин. Един учебник означава политическа цензура – пренаписва се историята каквато са решили и налагат държавна идеология, а учителят става безгласна буква.“
Проф. Иван Илчев добави: „Това е мечта на хора, които имат доста примитивна представа за патриотизъм.“
Уроки от опита на други държави
Проф. Веселин Янчев отбеляза, че опити за централизиране на учебни материали не са били успешни навсякъде. Той посочи, че в Гърция са правили такъв опит с един учебник, който е „претърпял провал“ и системата е върнала опцията с повече учебници. Този пример беше използван като аргумент, че монотонният модел не гарантира по‑добро образование и носи риск от политизиране на учебното съдържание.
Заключение
Критиките от университетската и научната общност са категорични: предложението за един учебник по БЕЛ и един по история не само застрашава професионалната автономия на учителите, но и носи риск от политическа намеса в учебните програми. Апелите към премиера да преразгледа замисъла остават отправени, докато част от експертите смятат, че ще бъде трудно управляващите да променят позицията си.